Здравейте драги любители на риболова …
Ето, че зимата неусетно дойде, деня намаля, а с това и времето за риболов.
За сметка на това пък настана време да напиша няколко думи, който отдавна бях обещал, как премина изминалото Световно Първенство по риболов на фидер в Италия – Остелато 2018 г. -какво видях, какво разбрах, как се почувствах и изобщо къде са хората и къде ние в цялата тази картинка…
Преди всичко искам да подчертая, че пиша само и единствено от мое име и едновременно с разбора на състезанието, ще съпоставя и нашата родна действителност. С това се надявам, че ще отговоря на въпроса, защо сме толкова назад в класирането на подобни форуми!
Ще започна преди всичко с благодарност към основните хора, който ми помогнаха да стана и аз част от наистина най-големия празник на нашия спорт .
Основна роля в това изигра Пепи Вижъна,
за който ще спомена по-долу.
Спонсора на отбора ни Видракс – Ганчо Ганев,
съотборника ми и мой работодател Мариан Маринов.
Останалите ми съотборници Калин Стоянов, Петър Петров, Денис Ангелов, Константин Станчев, -всеки помогна с каквото можа. Благодаря и на Краси Локала, Александър Дерменджиев, както и на всички момчета с които деляхме всичко, борихме се заедно, споделяхме всичко и изобщо бяхме като един отбор, въпреки конкуренцията по между ни в нашето първенство!
Благодаря на всички приятели, които изявиха желание да помогнат при нужда и не на последно място за подкрепата от всички вас, която не бе никак малка!
В предвид схемата от предната състезателна година да се сформира национален отбор, имахме предостатъчно време да се подготвим за предстоящата битка .
Отбора бе съставен от мен – Юри Анатолиев – Видракс, Владислав Вълчев – При Майсторите, Петър Лазаров-Вижън, Митко Младенов, Борислав Благоев и Ивайло Мирчевсkи от Майсторски Риболов, както и от Красимир Сабахов – треньор и рънър, и Александър Дерменджиев – делегат и рънър
( отбора бе определен по реда на класиране от предната състезателна година).
Всеки си беше набавил нужното оборудване от към инвентар и такъми, че дори и от горе, да не говорим, че Пепи беше взел като за всички ни, а впоследствие и го сподели и до помогна и с куп други неща на всеки един от нас!
Искам сега да вметна, че дължим това си представяне основно на него и Краси Локала – без тяхната помощ, щяхме твърдо да заемем последното място, но за това малко по-късно.
Тръгнахме с приповдигнато настроение и така почти неусетно и почти безпроблемно успяхме, с няколко почивки, шеги и закачки да стигнем до едно наистина уникално, красиво и удобно място, което бяхме запазили за престоя ни в тази Красива и добронамерена към нас страна.
Имахме всякакви необходими удобства, че и други неочаквани и непредвидени такива.
Попаднахме на уникални хора,
много добри и отворени към нас, които ни предразположиха да чувстваме сякаш сме отишли на гости при някой роднина на далечно място.
R&B LE BIGHE
Няма да съм много словен, само ще вметна, че собствениците ни готвиха всякакви месни ястия
и се постараха да ни запознаят в детайли с италианската кухня,
като сутрин, като станем ни чакаше уникално вкусна многостепенна закуска,
а вечер ни впечатлиха с многостепенно меню от всевъзможни вкусотии и десерти…
Подсигуряваха ни и достатъчно студена вода и храна и за водоема, където преминаваше деня ни.
Условията бяха повече от мечтани. Имаше огромен двор, където разпъвахме въдици и връзвахме поводи и монтажи…
Всичко ни бе наредено и единственото, което се изискваше от нас е да мислим за самото състезание…
Тук е момента да отбележа, че атмосферата в отбора бе страхотна, всякакви междуличностни и отборни войни бяха останали в България и успяхме да бъдем отбор,
за което искам да поздравя още веднъж всеки един от момчетата!
За провеждането на първенството домакините бяха подбрали една голяма ивица от обрасъл канал,
който се намира по в северната част на Италия и е част от национален парк,
като въпреки това бяха издействали разрешително за санитарна сеч и бяха разчистили отделно места,
като всеки състезател разполагаше с около 20 м бокс.
До сега не бях виждал толкова огромно разстояние между състезатели и тук започнаха да се появят и проблеми.
В по-голяма част от състезателната ивица, рядко можеше да се види съседен състезател, което създаваше усещане, че си си сам на водоема, като на свободен риболов скрит в тръстиките,
което правеше нуждата от рънъри още по-голяма.
Тук започва и да се появяват по-сериозните въпроси, чисто организационни вътре в отбора, който ще ни представлява…
Първо искам да опиша, как постъпихме ние и след това ми се иска да поставя някой и друг въпрос за обмисляне, дискотиране и изобщо за решаване!
Тръгнах на това първенство с леко свито сърце и с нагласата, че ще се наложи да преглътна нещо в конкретна ситуация в името на отбора и изобщо в името на по- добро класиране.
Все пак се събирахме все силни характери и като изключим Майсторски , все хора от различни отбори…
За огромна изненада и кеф, ще повторя, успяхме да си направим супер сплотена атмосфера и с огромната помощ на Пепи, разполагахме с всичко необходимо, което ни трябваше и можехме да открием.
Бяхме си разпределили задачите по организиране на тренировките и въпреки това всеки участваше по всякакъв начин във всичко.
Първата тренировка протече по-свободно, като на място всеки се опита да развие риболова си според базовата информация, която имаме, личностните си умения, разбирания и усещания за ситуацията, като Локала бе позициониран зад състезателите в бокса в, който щяхме да тренираме следващия ден.
Тук искам да вметна, че това е огромен плюс и е много хубаво да го правим и ние така, още от четвъртък да се знае, къде ще тренира отбора в петък. Това дава много по-добра представа на рънърите, а с това и на самия отбор, как да подреди тренировката си, какви дистанции и изобщо, каква схема да оттренира на Генералната тренировка, което според мен е и предпоставка за вдигане на нивото и на всеки един от нас!
Но да се върна на първата тренировка тренировка.
След няколко часа при на с се появи Локала, събра ни и разказа, кой как лови, на какви дистанции и изобщо всичко, което е видял за риболова до този момент.
Пренастроихме се наспоред новата информация и не след дълго резултатите не закъсняха, като риболовът бе основно два типа.
Единия на едри риби – платики от килограм и нагоре на далечна дистанция – 65 до 80 метра
с наличие на митични шарани 10+ кг, който се ловяха само на тренировките при това от еденици.
За петте дни тренировки общия им брой бе между 10 и 20 при това размера им бе много по-малък от очакването.
И вторият вариант бе до 40м, където обект на риболов бяха скимерчета от 10 – 15гр масово и редки от по 100, бонус 300 гр.
Основния ни проблем бе и наличието на пълчища от 10 грамови бели рибки,
които веднъж легнат ли ти на петното, оставаха там завинаги, които ти налапваха стръвта, каквато и да е тя и много рядко се издаваха, че са се хванали и стоят на въдицата ти. Истинско бедствие, в което не бях попадал до сега. Често ни се случва да се борим с дребосъци, но никога до сега с този вид.
Всеки успя да построи и открие риболова на дистанцията си, като кантара показа, че едрите риби са в пъти по-тежки, а и не чак толкова трудни за нас.
Така стегнахме багажа и се прибрахме в къщата, но всичко позитивно тепърва предстоеше.
Домакините ни бяха подготвили вечерята за 20:30 часа. Но още в 20 се бяхме събрали на огромната маса за да обсъдим ситуацията и да подредим план за действие…
След огромната помощ и така синтезираната и представена информация решихме, че Локала няма да е просто рънър (помагач или там, както всеки си го представя), а треньор и след като чуе всеки и види ситуацията ще подреди план и схема за действие за следващия ден. Което и стана.
Следващите редове ще повдигнат много въпроси! Има две гледни точки, които е хубаво да обмислим и да се опитаме да решим, по кой път ще върви състезателния риболов у нас…
Най-позитивното от това Световно за мен бе следното…
Взехме решение всеки от нас да разкаже риболова си от тежката захранка до най-последната подробност, чувство или мисъл, която му е минала наум. По реда на наредбата на ловене на тренировката.
Така всеки стана прав и разказа всичко до най-малката подробност!!! Чест направи на всеки един присъстващ, първо, че никой не бе прекъснат докато говореше и основното, че всеки си издаде всяка една своя тайна хитринка, която му е била нужна и е използвал в конкретна ситуация, така както я казва на съотборниците си в България и ревностно крие от всички останали! (Работа на клубно ниво!!! За това толкова пъти говоря и търся начин да се получи и у нас)…
Накрая ставаше Локала, разказваше ни какво е видял, какво се е случило в утрешния за тренировки участък, анализирахме ситуацията и решаваше, кой, какво ще трябва да тренира на другия ден, както и реда на наредба в бокса…
Искам да кажа, според мен ние нямаше, какво друго да направим за да се представим по-добре. Единствения начин да сме по-напред е чиста случайност и всичко идва от скъсаният ни джоб, а не на последно място и от схемата и работата в секцията ни, че и самата организация във Федерацията ни при провеждането на състезателният календар!!!
Капсоловали сме се в една схема на затворено първенство във всяка една секция, а с това сме ограничили прилив на средства до минимум, а с това всичко опира до финансовите на всеки един състезател… За всеки е ясно, че спорт на високо ниво без пари Няма…
Много трудно човек може да повярва и да си обясни, (без да е станал свидетел на неравната битка, която водим), че ние успяхме да се нагодим и подредим много добър риболов по време на тренировките, в предвид крайният ни резултат.
За да не съм голословен ще кажа, че всеки тренировъчен ден успявах да хвана в пъти повече от общия ми резултат за събота и неделя,
като нещо много важно, всеки ден, след като успях да намеря някаква закономерност, по която се ловят рибите, правих опити да видя, кое ще ми развали риболова и след това се опитвах отново да върна положителният резултат!!!
Ежедневно всеки имаше поставени задачи за трениране и отработване, което беше с цел да избистрим и проверим повече неща в различните участъци и въпреки, че ловяхме значително добре, едни по-малко, други повече в зависимост от тренираната схема, но именно тук за мен има бъг в системата и вече за пореден път, класирането ни е катастрофално.
В момента нашата родна действителност е следната.
Национален отбор се определя от индивидуалното класиране в републиканското…
Да, но по този начин се събират индивидуални състезатели от различни отбори, всеки от които си има свой виждания и усещания за риболова и освен, че сме конкуренти и се появят разни нашенски дребнави черти, колкото и да се опитваме да се стиковаме, без да имаме и един риболов, като отбор заедно, ние не можем да се напаснем, като отбор, колкото и да искаме това…
Много важен момент е, че всеки отбор е свикнал и има негова си схема на трениране и запознаване със ситуацията от пред, и след това попада в коренно различна схема на провеждане на тренировките и рядко някой е спокоен и изобщо има увереност в схемата, която ще се опита да извлече максимума!!!
Щаба ни е от други такива състезатели, които сме били години наред и не са успели да се класират на предния ред, а сега те дирижират цялото състезание, хора с които до сега само сме се виждали по състезанията, крили сме се един от друг и не знаем до къде са стигнали в състезателния си поглед и мислене …
Един вид излиза малко, тези в по-добрата форма слушат и тренират схемите и вижданията за ситуацията на тези, които са били тази и предни години и едновременно с това се чудят, как да разберат, какво им казва, съотборника му, който въобще не познава като такъв, защото просто до сега никога не са играли заедно и не говорят на един език. И повярвайте ми, каквото и да ви каже някой, без да сте отиграли и почувствали риболова сами, няма как да се чувстване готови са което и да е състезание, камо ли за Световно…
Тук аз имам две виждания на този етап…
В предвид, че сегашната ни схема се видя, че е меко казано не работеща, мога и да го кажа направо сме си пушечно месо или както някои се изказват – пълнеж, то тогава не е ли нормално да се вземат крути мерки и да се извъртят нещата на според нашите сили и реалност?..
Треньор в нашата секция НЯМА и не се и вижда как скоро ще има!
Пари също няма и всеки се оправя сам, но до толкова, че да отидем да видим, как ще ни бият и този път!
Отбор няма, а шепа кръводарители, които освен всичко, като се приберат ще бъдат подобаващо осмяни и т.н.
Защо тогава продължаваме да определяме националния ни тим по този неработещ начин…
От нас всеки очаква и се надява за по-добро класиране, но ние сме направили така правилника си, че да нямаме отбор, а да ходят индивидуалисти, които няма как няколко дни да станат отбор от раз някъде, където освен всичко, но и стъпват за първи път.
Аз бих предложил друга схема за определяне на националните ни гарнитури за двете основни световни форума – Световно на Нациите и Световно Клубно…
В момента нашите отбори са от 4 човека, плюс резерва и рънър . Предлагам да копираме шаранджиите ни и да се групираме по два отбора преди старта на първенството ни и така общите ни точки да участват в определянето на Републикански Шампион, следващата двойка Вице. Следващата трети и така…
Първата Двойка –(Хипотетично Видракс и Вижън са заявили, че ще са заедно – пример от тази година)
Видракс 92,5 н.т и Вижън 94 н.т. – общо 186,5 н.т та републикански шампиони са заедно двата отбора и респективно се класират за Световно на Нациите,
Втората (да речем, че заедно са заявили, че участват Лебет 97,5 н.т. и Майсторски 111,5)
Лебет и Майсторски са с общо 209 н.т. – стават втори и участват заедно на Световно Клубно
Така според мен ще вървим много по-бързо напред, защото веднъж ще започнем да споделяме и да си помагаме двойно. Втори път ще тренираме не 4, а 8 човека. Трето ще имаме не един, а двама рънъри и най-важното ще отидем отбор на вън с резерви, рънъри и по избистрена схема за тренировка и схема за ловене, пък, ако иска да дойде и някой друг за рънър – добре дошъл
И не на последно място ще се опознаем по-добре и започнем да се разбираме и да говорим на по-общ език, вътре в отбора…
Така, за да победим другите двойки, всеки сам ще иска да сподели и обсъди риболова с другия отбор, а няма да се крием един от друг и при поставен точен въпрос да си мънкаме под носа…
Ако някоя двойка не може да се събере и да отиде, отива следващата…
Така ще започнем да внедряваме работата на клубно ниво и ще започне да сплотяваме гилдията…
Осъзнавам, че тази крачка е много голяма за нашата реалност, но докато не започнем да си говорим на един език, не виждам как ще направим отборно класиране някъде, че и да го затвърдим!
За мен този вариант би ни доближил много повече до бягащите напред Големи…
Другият вариант си е стария, но видоизменен!!!
Отново на Световно се класират на база индивидуално класиране, но с малката подробност, всеки състезател се задължава да си осигури рънър, който и както прецени, и ако не може отива следващия от класирането, който може. Като всеки сам си се оправя и преценява как ще подходи и какво ще прави на самото състезание и на тренировките.
За жалост според мен ние сме още много малки да изпълняване схеми и задачи от треньор, който дори и не съществува.
Когато попаднеш на напълно непознат водоем имаш пет дни за тренировка, имаш няколко дистанции за отиграване, имаш повече от една рецепта за напасване, имаш повече от един вид риба, а с това и повече от един вид риболов. Във всеки сектор има различия в дъно, дистаниции и изобщо условия, като за капак не можеш да разгърнеш мисленето си и да провериш всичко, което ти дойде на ум, и едновременно с това трябва да отработиш поставена ти задача… Всичко става пълен бъркоч… От всякъде вали разнородна и взаимноизключваща се информация, след което трябва да чуеш, че трябва да ловиш по някой си начин, който ти или не си тренирал, или не си усетил, или въобще не си готов за подобна ситуация, защото никога не си попадал в подобна и няма, как да допуснеш, че това е възможно…
Истината е, че хора от различни отбори, колкото и да са обиграни, колкото и да искат да има дух и настроение в редиците няма как да направят нещо голямо навън…
По бихме имали шанс, ако сме без идеята обща схема, стратегия, тренировка и всеки да разчита на рънъра си, с които лови от години…
Да в такава ситуация, ако някой нищо не лови, много ясно, че ще обмени опит с друг, който си е подредил нещата по-добре… Така ще се мисли в много повече посоки и вероятността някой да открие риболова по-добре от досега е много по-голяма…
Състезанията се печелят от щаба, рънърите, информацията, опита и тренировките!!!
В Италия видях нещо, което не бях и сънувал, че съществува…
Пет дни ловя риби по почти по един начин на всяка дистанция на която трябваше да тренирам.
Рибите искаха да се лови на едно петно. Ритмично го развиваш от начало до край. Изпуснеш ли го за повече от 20 мин. Рибите минават и заминават и край, до там – нямат връщане…
Искаха със всяка кошница да им подаваш минимално количество месо от всичко. Искаха флуила да максимално скрит и да не се показва нищо от кошницата и да остава в самата храна на дъното.
Попадне ли наоколо извън кошницата ставаше катастрофа… Стотици малки бели рибки и край с преследваните платики и скимърси. Но си искаха всичко, дори и давен бял, но пак много пестеливо.
Най-тънкия повод, с който лових бе 0.16, а дори стигнах и до 0,20. Просто рибите бяха активни. Хранеха се лакомо и налитаха на едра стръв. И както си ги лових на супер груб такъм на тренировките, така в събота и неделя трябвало да се лови с 0.10 и 0.08 повод и 20 номер куки. Събота и неделя не работели някакви помпи и водата застоявала, кислорода свършвал, а голямата жега температурата на водата рязко се покачвала. Рибата тотално изленявала и риболова ставал близо до зимния…
Да но хората ходиха на състезание предните седмици там и вече бяха попаднали в такава ситуация, а ние нямахме ни най малка идея, че е възможна такава огромна и рязка промяна.
Та ако искаме да гоним някакво класиране е повече от задължително не да разчитаме на някаква информация от някой съперник, а да пратим част от отбора да участва на турнир възможно най-близо до датата на предстоящото Световно или най-малкото да стои и да гледа всичко. От тренировка до края на състезанието.
Пак опряхме до пари.
Едно Световно не е 6 човека да съберат едни пари, които да са под нужния минимум за Едно Световно, чудейки се от какво да спестят, от кой да вземат на заем и въобще как да стигнат до там. А е Като да тръгнем, като за два турнира и половина от такъв ранг.
Или броиш, че отиваш два пъти до даденото място и ловиш на два шампионата.
Или на всеки му е ясно, че отиваме пушечно месо, без никакъв шанс за добро класиране.
Всеки си е извоювал възможността да отиде да види, как го правят големите и си плаща за това, което ще види и евентуално научи сам.
Мога да дам още един пример за работата на помагача…
Докато не се появи Локала в събота при мен, два часа, че и половина май- бях капо…
За двасетина минути строихме рибите и избих толкова, колкото и не съм очаквал…
Същото се случи и с останалите на които помагаше той.
Всеки, до който успяваше да стигне, започваше да лови. Останалите потънахме…
Кой събота, кой в неделя, но е факт, че всеки, който бе без помощ от Локала зае „почитното“ последно или пред последно място.
Но няма как един човек да обходи 5 сектора с боксове по 20 м и освен всичко сме в гора и рядко виждаш, че на канала има и други риболовци. Да види каква е ситуацията във всеки един от петте и да успее да ти подреди схема…
Затова всеки се оправя с човека си, а ако има и връзка между тях, нещата биха придобили по-нормални украски…
Зная, че очаквате да напиша някакви свръх хитринки с които са ни били. Да прочетете, какво толкова са измислили и открили, че да ни бият всеки път, където и както им паднем, но няма кай знае какво да се каже по въпроса.
Хората инвестират много повече от нас. И финансово и времево и най-важното помагат си да си опростяват нещата.
Ние толкова можем. Толкова са ни средствата. Толкова са ни възможностите и парично и като време, което инвестираме в спорта си и като инвентар, ако щете.
При нас всичко е сложно, както и в почти всичко, във всеки роден спорт.
А и най-важното, ние сами си усложняваме всичко сами!!!
Не знам, какво толкова все се дели нещо. Как всеки на най-важен, голям и незаменим. Колко е трудно да се влезе в положение на който и да било. Как всеки път, когато нещо може да се случи нормално все се гледа от отрицателната гледна точка. Как не се опитахме да заработим в името на кауза, а не в името на някаква изгода…
Предстой ни една година в която трябва да подредим схема да си зарибим и подготвим и отбор и Калана в Пловдив за предстоящо домакинство през 2020 на Световно на Клубовете.
Нямаме държавна финансова помощ и от нас зависи как ще се представим пред лицето на Световната фидер гилдия. Ако не промени сегашното си отношение по между си и към идеята състезателен риболов, не е лошо да отказваме домакинството да не се излагаме пред хората!!!
Бих искал да поздравя всички, които полагат усилия да вървим напред.
Все повече хора, започнаха да загърбват его и нивото на националното ни първенство започва осезаемо да се вдига. Като индивидуалисти не сме никак далеч от Големите състезатели, които следим и им се възхищаваме. Въпрос на време е и да изненадаме някой от тях, а защо не и всички, но наистина по-скоро индивидуално.
Това Световно ни показа, че само с огромно желание няма да стане. Въпреки усилията на всеки от нас, помощта на Пепи, атмосферата и оставеното его в България, въпреки, че дадохме максимума на тренировките и дори въпреки не толкова лошите резултати по време на тях, нещата са генерално сгрешени…
Всеки ден от тренировките имаше дисциплина и всеки целенасочено работеше по зададената му задача. След всяка тренировка пъзела ставаше по-ясен от предния ден и дори се появяваше и закономерност.
В деня на официалното откриване вече се бяха появили и нотки на вяра, че този път нещата ще са иначе. И най-после има вероятност да се представим значително по-добре… Лично аз бях повече от спокоен и се опитвах да спря да мисля за малко с ясната идея, нещата в главата ми да се доподредят…
Откриването беше невероятен празник на риболова…
Домакините се бяха постарали за всичко.
До площада на градчето
ни чакаха деца водачи, всяко носещо флага на страна участничка и така много лесно успяхме да си намерим мястото. Церемонията започна с обиколка под строй съпроводена от оркестър по уличките на Остелато,
която беше може би около час преди да стигнем до площада,
където по-късно отборът на всяка държава бе представена на подготвената за целта сцена по звуците на нейния национален химн.
Наистина неописуемо преживяване!
Така след представянето на всяка страна и домакините, приемствената реч на длъжностните лица, организатори и домакини с танцова програма на Дейци и певци от местното читалище да изкуства, бе официално открито Деветото Световно първенство по риболов на фидер.
Така опиянени от еуфорията, която ни създадоха решихме да посетим една местна пицария в съседно селце, където любезният домакин ни направи невероятно вкусни пици, които дълго ще помним…
Петъчната тренировка бе най-трудна и объркваща. Резултатите на около бяха много слаби. В дясно ни бяха Италианците, които ловяха на късо прозрачни скимърсчета. Това в комбинация с тоталното ми капо на последната схема която тренирах ме принуди да се опитам и аз да проверя тази схема…
Резултата ми бе катастрофален. Ловях по една бяла рибка на 5-7 мин и по една подобна като размер платичка на десетина петнадест минути около 10-12 грама.
Митко и Боби бяха хванали няколко от едрите платики, по схемата, която развивахме вече цяла седмица.
Така до някъде затвърдили резултатите си от предните дни приключи и последният тренировъчен ден.
Истината е, че въпреки лошото ни представяне, не се предадохме до последно и дадохме максимума да се нагодим в напълно новата ситуация в която попаднахме и с Помощта на хората зад нас направихме и невъзможното да спасим някоя и друга точица. Толкова прецизно, спокойно и внимателно не съм подхождал, към нито едно състезание до сега, но наистина не успях да се оправя в тази ситуация, нито с най-големия ми кошмар- дребните бели рибки, ното с така мечтаните скимърси, които сякаш ги нямаше пред мен. Едрите килограмови платики въобще не ми клъвнаха и като за капак след няколко минутна борба с огромен шаран, най-вероятно много над общото тегло на победителя в моят сектор, след поредното доближаване до брега се откачи минути преди края на състезанието. Истината е, че нямаше да е чесно в предвид представянето ми до момента да спечеля сектора си с една бонус риба, но поне щеше да плати греховете на всички онези шарани, които така ме тормозеха да сега…
Специални поздрави и адмирации на момчетата от таз годишния Национален отбор в Италия.
Благодаря за отношението, атмосферата и помощта на всеки един от вас.
Видяхме, че с повечко желание можем поне да сме отбор…
Поздрави и на всички, които ни следят и четат.
Извинявайте, че не оправдахме очакванията ви и най-вече аз
Бях се наточил, концентрирал и фокусирал с цялото си същество за нещо повече, но уви…
Всеки следващ път ще сме все по-близо!
Благодаря ви…
Заповядайте да ни гледате на някой от предстоящите кръгове,
а защо и да половим заедно…
Не оставяйте ивентара да прашлясва, а започвайте да връзвате монтажи и поводи, че ей сега ще се появят първите листа и рибите трескаво ще започнат да ни търсят… 😉
Риболова е хоби, а не война!
Забавлявайте се…