Здравейте приятели…
След кратко отсъствие, грабнат от живота и насочил мислите и действията си към първата ми официална републиканска титла във фидера, намерих малко време да ви пресъздам как видях изминалото Световно първенство по риболов на плувка, на което бяхме домакини през 2016-та.
За мое нещастие, въпреки огромното желание, труд, основно подновяване на оборудването и пренареждане на целия ми живот към идеята, не успях да се класирам в представителният ни тим, а за по-голямо разочарование, дори и не бях близо до това!
Така след дълги анализи с почти всички стари топ състезатели, започнах да чертая нови планове за предстоящия изключителен празник за всички ни, мечтаещи за призово класиране на подобен форум.
След дълго обмисляне на всичко, което ми се случи през последните 5-6 турнира, където резултатите ми бяха много двуполюсни, на така бленувания Гребен Канал в Пловдив, вече ясно знаех, какво точно искам и мога да взема, като наблюдадел от първия ред.
Бях си пуснал предварително отпуск и запазил хотел за този период.
Не след дълго и този момент дойде.
Бях решил да си проверя до край мисленето, погледа и въобще преценката ми за случващото се в реално време, като за целта си бях избрал да стоя за Кумира на повечето от нас Алан Скотърн – 5 кратен Световен Шампион – индивидуално и още два пъти класирал се в тройката и максимално добър резултат – две наказателни точки.
Години наред, четях неговите статии, както и на съпругата му – Двукратната Световна шампионка за жени Сандра Скотърн.
Да бъдеш 6 дни зад този човек, да не изпускаш от поглед плувката му, всяка една негова реакция, всяко негово решение в конкретна ситуация, как търси рибата и се опитва да я провокира, това не зная как точно мога да ви го пресъздам, но след толкова години мечти да се сблъскаш с тази интелектуална машина за ловене на риба, а и след повече от десет години състезателен риболов към родното държавно първенство и за миг не си и помислих, че мога да пропусна, каквото и да е негово движение или решение в игрова обстановка.
За да мога да проверя вижданията си, реакцията си и решенията си в реално време, до мен винаги имаше някой, с който да коментирам в реално време, какво и как бих направил аз в тази ситуация, с цел да видя, до къде съм стигнал в ориентацията си, дори си бях взел тетрадка, за да записвам моментите, когато ще ме изненада с някакво действие, което се различава от моето виждане за конкретната ситуация.
Изпуснах го от поглед само в сряда за втората тренировка, с цел да обходя и погледна цялото мероприятие с идеята да видя, как стоят общо от зад всички
и да помогна с каквото мога и насоча, приятелите ми от Македонския Национален отбор.
След това спокоен, че не пропускам нещо, кой знае какво, като иновация в спорта ни се залепих отново зад Най-добрия състезател в спорта ни до сега.
Единствения начин да се вмъкна в главата му бе да не го изпускам от поглед, нито за миг, което и направих до последната секунда, в която той беше на брега.
За мен бе важно да видя, всичко от забъркването на захранката, комбинацията между различните компоненти в нея, ден по ден.
Дозировката и начина на подаване на вида и количеството жива стръв.
Момента на дохранване – с какво и къде точно попада топката спрямо основното му петно и плувката му,
построяване на линиите.
Успях да стана свидетел на нещо, на което никога не бих могъл, ако участвах на предни позиции.
Това максимално ме успокои, чувствах, че взимам всичко от спорта ни в реално време и виждах как решенията и вижданията ми във всеки момент се припокриват с Най-големият в нашия спорт.
Но приказката за мен едва сега започваше!
Сряда вечер, след официалната тренировка, при мен дойде един от най-близките ми приятели и ме помоли да обърна внимание на негов приятел, които търси повечко инвормация от кухнята на спорта ни – Ян Ван Шендел.
Думата с която мога да го опиша е Легенда! Човек от чиито статии сме се учили, мотивирали и постигали резултати. Не можех да повярвам, какво се случва.
Минути след това бях вече при него и отбора му…
Запонахме се, а Сашо и жената на Шендел превеждаха.
Той ги накара за седнат пред мен ма тротоара на Канала с гръб, към водата, а ние с него бяхме изправени пред тях!
Подробно и в детайли му казах всичко, което ми се бе случило през изминалите турнири тази година. Отговорих му и на куп въпроси, за това което бях видял да тренират англичаните, след което всеки от момчетата му започнаха да ми задават конкретни въпроси и да обсъждаме монтажите с тях.
Беше вълшебно, истински сбъдната мечта, не само се запознах с такув колос в спорта ни, но и обсъждахме риболова на Световно първенство…
На следващия ден Холанците ловяха значително по-добре от преди и като се разминавахме ме поздравяваха и радваха.
Беше страхотно, да знаеш, че може човек като Шендел да използва информация подадена от теб, без значение в каква посока.
Но това не беше края, истинските емоции за мен едва сега предстояха…
Четвъртък сутрин станах рано и заех мястото зад бокса на англичаните.
Не след дълго чакане и те се появиха и както се очаква се примъкнах зад този на Скотърн, плътно до разделителната лента.
Той от своя страна си извади кофите и захранките и ги остави буквално в краката ми, за гърба ми.
Усмихна се и поздрави.
Не очаквах покана, само се завъртях на 360 градуса и всичко вече се случваше не на два метра, а бъквално в краката ми.
Беше страхотно. Той си разбърка захранката, след време я доувлажни и започна да я разделя с една от кутиите си за стръв, на две, като направи различна пропорция с глина.
Подготви оборудването си, раздели си стръвта и си подреди масите.
От мястото, от което наблюдавах, отново се виждаше всичко. Най-вероятно не се и опитваше да крие нищо, поне с такова впечатление останах.
Изгледах отново с цялото си внимание тренировката му, която беше сравнително слаба, като успя да извади само един шаран и десетина каракуди. И когато тя свърши, емоциите за мен тепърва започваха.
Стоях на сантиметри от края на въдицата му и си коментирах начина на подход на хранене на щека, която бе приложил.
Тогава той се приближи и ме попита:
– Здравей, как издържаш да стойш толкова дни зад мен, без да хващам риби. Обикновено, като не ловя хората губят интерес и си тръгват…
Моят английски е много лош, но за мой късмет имаше, кой да ми превежда.
Отговорих му, че исках да проверя начина си на мислене и исках да видя всичко, което ще предприеме той, в ситуация като тази, в която аз много често попадам на този канал.
Обсъждахме риболова около 40 минути.
Разпита ме подробно, всичко което можеше да се сети, като към нас се присъедини и един от двамата Марк.
Той ме попита директно, как аз виждам риболова и според мен, какво пропуснаха днес…
Обясних му как лови нашия отбор Видракс и какво се е случило, когато сме печелили турнир тук.
Те ми благодариха и продължиха да си прибират оборудването…
В този момент разбрах, колко много спечелих от факта, че избрах да съм зад Идола си и изобщо, колко спечели от факта, че не се класира, колкото и да ми струваше всичко това, и въпреки огромното ми желание да съм в голямата битка…
Тръгнах да се прибирам и минах зад нашите момчета, поздравих ги и тогава един от тях ми направи най-големия кеф…
Няма да споменавам имена, той си знае, само искам да му благодаря.
Извика ме при него и ми каза да взема един мач и да хвърля да си хвана някоя риба, докато той си прибира нещата…
Усетих атмосферата от този голям празник. Хванах три поредни шарана от три хвърляния, нареден до топ елита на Света.
Да не на състезание, не и на тренировка дори, а след нея, но кефа и чувството бе неописуемо.
Успях да си поговоря подробно и с момчетата от Македония, които бяха започнали да се ориентират вече в цялата суматоха и подържахме постоянно директен контакт.
Изключителни пичове с част от които поддържаме приятелска връзка от Европейското в Сърбия през 2013-та.
Така вече нямах търпение да дойде и утрешния ден, за да видя как ще постъпят англичаните на последната тренировка.
Сутрешната процедура се повтори.
Алан си разбърка и подготви захранките пред очите ни, като атмосферата бе тягостна, почти не си говореха и бяха някак стегнати и намусени.
Тогава реших, че е идеалният момент да разведря обстановката.
Извиках единият им треньор и му връчих, чантичка с предварително купени банички за всели от тях.
Той се усмихна радушно, потупа ме по рамото, благодари ми и извика и другия треньор.
След малко минаха през всеки един от състезателите и им оставяха баничка на масата до платформата, като ме посочваха и състезателя се смееше и ми благодареше.
Направих си голям кеф от сутринта, а и настроението на отбора се приповдигна. Тогава се появи и Сандра, жената на Скотърн. Четях години наред статиите и и изключително много и се радвах. Тя бе неразделна част от риболовните успехи на Алан и бе и тук за да го подкрепи, заедно с другите жени на състезателите на тима.
За тях имаше плодове.
Зарадваха ми се и успях да се запозная с може би единствената жена в нашия спорт, която бе за мен, като светило в него.
Дори по-късно имах възможността и щастието да коментирам риболова на Алан с нея по време на тренировката. Изключително лъчезарна и добра жена – Голям човек!
Всички си хапнаха баничките, само Скотърн отхапа веднъж от нея, дойде при мен и ми каза, че ми благодари, но това не е за него, изсмя се и каза, че е много капризен на тема храна и ми каза да си я изям, че не е добре да се изхвърля храна…
Ххахаах
Така вече мога да се похваля, че съм ял баничка с идола си в риболова… Беше весело…
Вече нямах търпение да видя как ще подходят към риболова и не след дълго тренировката започна.
Подложиха си тежката, като предните дни.
Огледах всичко много внимателно и с изненада установих, че не си бяха подготвили нищо от това, което си коментирахме.
Казах си, тези са най-големите, явно ние сме пропуснали нещо, а погледа ми за ситуацията не е толкова бистър, като техния. И изострих вниманието си до краен предел, с цел да видя, колкото мога повече.
Три часа бяха сравнително зле. Хващаха по някоя друга каракуда, но далеч от исканото за печелене на сектора.
Чудех се какво става и какво решиха, та никой не опита от това, което се получаваше при нас на републиканското ни.
Коментирахме си го с момчетата с мен
и така минаха три часа от тренировката.
Тогава двамата треньора и рънърите, раздадоха по едно ново легенче и започнаха да правят всичко онова, за което си говорихме предния ден и сякаш натиснаха някакво копче и петимата започнаха да хващат шарани и каракуди, буквално всяко хвърляне. Настана голяма суматоха и дори започнаха да се шегуват по между си.
Виждах какво вкарват, беше в същия ритъм и схемата работеше при всеки. Размазах се от кеф…
Не само бях на прав път и видях, че решенията, които взимам в реално време са като на най-големите в спорта ни, но и успях да си коментирам риболова с тези Светила, пък и се съобразиха с думите ми и решиха да ги проверят на тренировка на Световно.
Осъзнах колко съм щастлив, че не се класирах и почувствах облекчение. Всичкото разочарование, което изпитах в знак на това, че въпреки всичките сили и целия труд, който положих не успях да се класирам за тази битка се бе изпарила и ми бе донесло истинско щастие, че всичко се бе подредило така…
Бях седнал непосрествено до щеката на Алан, която излизаше няколко сантиметра извън ограничителната линия и се кефихме и объждахме ситуацията.
Тогава дойде и сигнала за край на тренировката.
Алан скочи от платформата си и се запъти към края на щеката си. Аз си седях и реших, че става да я прибира.
Тогава той се провеси над лентата, стисна ми ръката и каза на висок глас, така че събралите се зад него на 30+ човека да го чуят:
– Благодаря ти за ценната информация. Беше прав за всичко!!!
И започна да си прибира оборудването.
Настана гробна тишина. Времето спря…Не можехме да осъзнаем, какво направи този човек.
Аз едва си сдържах сълзите… Сякаш бях спечелил всичко в спорта си.
У нас изключително рядко се вижда подобно нещо, някой да ти благодари и да ти признае помоща и труда, а този човек – Петкратен Световен Шампион, без да ме познава, да знае уменията ми и изобщо нищо за мен, реагира светкавично на момента…
Трудно мога да кажа какво точно се случваше в мен, а този момент след като му бе премерен улова, ме повика до стола му и си направихме снимка със улова му.
Снимката за която не бях и мечтал…
Години наред гледах тези такъми и принадлежности по списания и снимки в интернет, а сега бях на сантиметри от тях и успях да разпозная класьора му за поводи, който си беше направил сам преди десетилетия, а сега стоях до него. Изключително преживяване за мен…
Останах отново до края на прибирането на багажа им, бях поздравен от всеки един от щаба им и отново поговорих с него.
Новото, което ми каза, че за нещо ще е много трудно състезание, защото има различно виждане за риболова от треьорите, но тяхната дума е закон…
Бях чул за тази дисциплина, но не очаквах, че е на това ниво. Оказа се, че всичко наистина е толкова сериозно и състезателите отред са просто част от една голяма смазана машина за ловене на риба и печелене на трофеи…
Попита ме защо не съм се класирал?…
Отговорих, че не знам, че класирането ми бе много двуполюсно тук, единия ден печеля сектора си, другия ден съм в последните и така и не разбрах, какво се случва.
Дали пропускам нещо или просто си е късмет, за това и исках да видя, как ще реагира той в ситуацията, в която попадам и аз.
Пожелах му късмет и си тръгнаха, а аз останах още малко да анализирам и осъзная, какво ми се бе случило…
Така дойде и първия състезателен ден!
Отново бях заел място зад Алан…
Беше изключително оспорвано състезание, като както и се очакваше резултатите бяха изключително равностойни!
Скотърн зае десето място, което в предвид прецизният риболов, които направи, за повечето хора това бе голям провал, но в предвид ситуацията, в която бе си бе максимум от мястото, като само малшанса го раздели с третото в сектора, което го и направи резерва втория ден.
Състезателят от ляво, представител на Македонският отбор, къде нарочно, къде случайно, така и не се разбра, му закачи линията, докато Скоторн вадеше шаран, който не бе зачетен, а това на практика го изхвърли от турнира.
Така след края на състезанието, той отново дойде при мен и ми каза:
– Да беше прав и за това – единия ден си първи, другия последен. Разбрах, колко е важен късмета тук…
В Неделя сутрин се засякохме на Канала, като той бе със жена си, вече като рънър.
Поздравихме се, каза ми да застана зад Райсън, че там има какво да видя.
И допълни, че за жалост късмета е много силен фактор на нашия канал и дори и да е искал да постъпи иначе, трябва да слуша трениорите…
Същото се случи и с Райсън.
Въпреки силният риболов, който направи, един от шараните му се оплете в линията на десностоящият му французин и така изпусна индивидуалната Сетовна титла.
Нещото, което ми направи огромно впечатление е, че нито за миг не опитаха схемата, която им проработи в края на петъчната тренировка и това остави в мен отново много материал за размисли…
Обърнах внимание и на всеки малък детайл от работата на целия щаб. Всеки отговаряше за отделен детайл и го изпипваше до най-голямата подробност. Работата на рънърите бе изпипана до съвършенство. Предаването на информацията, пристъпването към състезателя на предна линия.
Следенето на сектора и в частност на човека, който лови най-добре. Комуникацията им по между им бе постоянна, като те я предаваха на състезателя, след като я обсъдят с някой от треньорите.
Така успях да превърна пасива в позитив и да взема всичко, за което и не съм мечтал от това Световно.
Световно, за което мечтаех и се готвих през всичките години до сега.
Някои хора ми се чудеха, защо не огледах и другите големи имена, какво правят, но единственият начин да се вмъкнеш в главата на голям състезател е да видиш какво предприема във всеки един момент на състезателния манш, а това умножено по 9-10 сглобява пъзела много по-лесно…
Така след снимки за спомен с едни от най-известните състезатели
се отправихме да уважим победителите и да се порадваме на тяхната спечелена мечта…
