Ето че дойде, една от най-чаканите години в живота ми – 2016-та – световното първенство по риболов на плувка на което сме домакини. При това не къде, а на може би най-любимото ми място за състезания у нас. Гребният Канал в град Пловдив.
Имам голяма история с именно с това място.
Състезавах се вече десета година там и много внимателно разучавах, анализирах и наблюдавах.
Гребният Канал е едно от най-трудните места за състезателен риболов и същевременно ни предоставя най-добрите условия за нашия спорт. Еднаквата дълбочина, равният бряг и лесният достъп го правят едно от най-добрите съоръжения не само у нас, но и в Европа.
Което е и основен фактор при организирането на състезание от подобен ранг.
Едва ли има момче, което като дете да не мечтае да покори световни върхове и да спечели медал от Световно първенство.
Такова бях и аз, но още от тогава мечтаех медала да ми е от такова по риболов. Главна роля за това изигра един от най-добрите състезатели по риболов на плувка в моят роден град Видин – Георги Данаилов – Чичи, както и неговия основен конкурент – баща ми.
Първият ми допир с риболовно състезание бе още в детството ми, лятото на 1987-ма.
Тогава мероприятието бе организирано от местното ЛРД, като бе нает и автобус за извозването ни от града до водоема.
Организацията и атмосферата явно са били достатъчни, както и първото ми място в децата да породят в мен идеята още от 6-годишен да мисля и мечтая за покоряването на все по-високи върхове.
Да сега осъзнавам, какво може да предизвика у едно дете, едно нищо и никакво, тенекиено медалче
и малко повече внимание от страна на клуб или изобщо група ентусиасти…
Това първенство се провеждаше почти всяка година и ние шепа деца, които бяхме постоянно по бреговете на голямата река Дунав
и водоемите наоколо, чакахме с трепет.
Бащите ни се опитваха да се доказват един на друг, а ние се опитвахме да измъкнем, колкото може повече хитрости, знание и да до измислим нещо, за да можем да сме преди всички останали.
Така преминаваше всеки наш свободен ден и едновременно с това растяхме и поемахме по своя път, но на където и да ни отвяваше той, в нас остана и нарастваше онази детска мечта за покоряване на следващия връх.
Един ден след неуспешния опит да стана професионален футболист, вече попаднал в големия град, участвах в един частен турнир, който бе и катализатора да започна да осъществявам именно онази детска толкова силна и голяма мечта – купа от републиканско първенство.
Започнах да ходя на всяко подобно състезание, на което можех . Обърнах внимание на нужното ми оборудване и си поставих задачи за отработване и развиване. Така няколко години по-късно вече имах клуб и отбор, за който да се състезавам в държавното ни първенство.
Фишинг Спорт 07
Първият ми турнир бе на яз. Ковачица.
Помня всяка минута от това състезание, от тренировката до награждаването.
Имах късмета да се падна да тренирам до едни от най-известните и титулувани състезатели и днес – отбора на Видракс,
хора които следях до тогава само по списанията.
Успях да сравня основни неща по боравене с различната въдица и изобщо по подхода им към ситуацията.
Това бе първият ми допир с тези големи имена в спорта ни, които с времето се превърнаха, не само в конкуренти, но и в близки приятели.
Тогава не съм и предполагал, че години по-късно ще съм състезател на този отбор, при това със съотборници, от които години наред се чудех, как да открадна нещо.
Завърших въпросния турнир на 11-то място индивидуално, като само липсата ми на опит, не ми позволи и за по-предно представяне.
Така започна всичко за мен в този спорт. От този ден насам всеки риболовен излет се превърна в поредния тренировъчен ден, ден в който отработвах, проверявах и научавах поредната хитринка. Която да ме доближи до големите светила в спорта ни.
Да се върна на Гребният Канал в Пловдив.
Първият ми допир с това Величествено съоръжение бе повече от катастрофален.
Бях подготвен, както технически, така и с нужното оборудване за престоящата битка, но един от важните фактори в подготовката ни изигра лош номер.
Поради ограничените финанси, трябваше да изберем, какво за сметка на кое да си поръчаме и така в последни момент, доставчика на стръв ни подля вода и се оказахме без най-важният компонент в кофите ни – хиромомуса,
който бе основен фактор в онзи момент.
Така от 104 състезателя останах 96-ти.
Това бе голям урок, който промени изцяло отношението ми към подготовката на всеки турнир.
Всичко друго беше на ниво. За всичко бяхме подготвени и накрая един детайл ни приземи.
От този ден насам, Канала се превърна в най-голямото ми предизвикателство и любимо място за състезания.
С годините успях да отработя и разгадая нужното ми, че да мога да спечеля във всеки момент сектора си, а с това и турнира.
И не след дълго медалите и победите започнаха да се множат, а с тях и апетита за нещо повече.
Първата ми индивидуална купа от Републиканско първенство бе спечелена именно тук,
а следващата година бях втори.
Едновременно с това бях спечелил и други от частни турнири, които традиционно събират множество участници и сами по себе си са трудни за печелене.
Имах и не малко секторни победи. Труда ми започна да се отплаща.
Така в процеса на самоусъвършенстване и развиване на мисленето си, се появи и новината за предстоящото домакинство на Световното първенство по риболов на плувка .
Бях щастлив, но и знаех какво предстой.
Всеки състезател у нас щеше да даде и немислимото за класиране в първата шестица, която определя и националният ни отбор, който ще ни представлява.
Спортно- технически бях готов за тази битка, че и за последващата, оставаше да се справя финансово и да подновя основно инвентара си за конкретните условия.
Започнах подготовката си веднага, след като се разбра, за възможността то да се проведе у нас.
Успях да сменя основната част в оборудването си, като го насочих безкомпромисно да отговаря на нуждите ми за конкретните условия и риболов.
Имах подкрепата от приятели, спонсори и отбора.
Започнах да ходя да водоеми с максимално близки условия, вид риболов и популация на риби, с цел влизане в максимална форма при риболов на тези видове риби ( до колкото това е възможно в нашия спорт). Отработвах отново и отново затвърдени и доказали се такъми, като променях нюансите постоянно.
Тъсех някакъв пропуск в подреждането на всеки един малък и незначителен на глед детайл. От куката, утежнението, формата на плувката, размера и, влакна, дължина на поводи, до видове ластици – дебелини, дължини и изобщо всичко, всичко отначало, сякаш за първи път се уча да ловя този вид риби.
Подредих целия си живот, работа и взаимоотношения така, че всичко да ми помага за идеята.
Всичко останало бе на заден план, дори и подготовката и отношението ми към първенството в другата секции – фидер, в която се състезавам.
Търсех начин, как да съм по-подготвен за предстоящата битка.
Всичко, всичко се въртеше около това.
Не пропуснах ден в който да не работя по въпроса, било то на водоема, било то извън него.
Както при мен така и при всеки един от нас, всичко с първенството се завъртя около предстоящото Световно.
Появиха се нови отбори.
Завърнаха се опитни състезатели в това число и най-добрият и титулуван в спорта ни Пламен Панталеев ( 7 кратен индивидуален републикански шампион),
който в последствие заедно с главния му конкурент последните години – Калин Митранов (също няколко кратен републикански шампион) бе и треньор на представителният ни отбор.
В помощ им беше друг именит Голям състезател заел осмо място на Световно първенство Юли Цирка.
Федерацията осигури достъп до базата за провеждането на всички кръгове от държавното ни първенство, което беше да определи и националният отбор.
Това бе от изключително голяма помощ.
Зае се и с подготовката за самото домакинство, като основен акцент бе и зарибяването на Канала.
За мен това бе и най-големият и провал. По ред причини.
Въпросното зарибяване превърна риболова в този иначе равностоен водоем, в пародия на състезателния риболов.
Като късмета, се превърна в основен фактор при формирането на крайният улов на всеки състезател.
Новите риби бяха неконтролируеми, увличаха след себе си и останалите, получаваха се големи участъци без наличие на риба. Както и други на които тактиката, подготовката и отношението към идеята не бяха от особено значение и риболова протичаше на принципа гол за гол…
Няма да описвам тук, как протекоха самите турнири и изобщо, как преживяхме всичко това.
Резултатите и класирането само потвърждават всичко това.
Повечето изявени състезатели имаха супер двуполюсни класирания, като единствено от всички се открои Пловдивския отбор, който заслужено стана Републикански шампион.
Жалко, наистина жалко за труда, подготовката, парите и мерака на всички, които не успяха да се класират именно заради липса на късмет.
И така въпреки огромното желание за наличие на повече риба и за провеждане на незабравим форум у нас, основната идея за намаляване на фактора късмет, бе някак пренебрегната ли, непредвидена ли или просто неглижирана и опорочи цялото първенство.
Това не омаловажава качествата на момчетата класирали се и оформили националната ни гарнитура, напротив, всеки от тях бе подготвен за това и бе положил нужната подготовка. Но промени изцяло развоя и класирането в националното ни първенство.
А в последствие се затвърди и на Световното.
Така премина за мен изминалата състезателна 2016-та година по риболов на плувка.
Както на повечето от вас знаят, не успях да се класирам, дори не бях близо.
Дадох всичко от себе си и се потрудих здраво.
За моя радост съдбата си знае работата и ми предостави, нещо много по-голямо, за което не се бях и сетил да си мечтая…
Скоро очаквайте статия за преживяванията ми на самата приказка – Световно първенство, па макар и като наблюдател от първия ред, ред, който ми даде много повече от това да се наредя рамо, до рамо с най-Големите в Света.
Тази състезателна година за мен бе повече от полезна.
Отново видях и затвърдих, колко е важен късмета в спорта ни, дори и за големите световни имена.
Даде ми поредната доза опит и изживяно щастие.
Поздрави…