Здравейте
Подтикнат от края на годината – периода в който си даваме равносметка реших да драсна няколко реда, как премина за мен състезателната 2016 по риболов на фидер.
Това бе за мен двуполюсна, но мога да я определя, като поредната успешна година, въпреки трудният ми старт.
2016-та ще бъде запомнена, като първата с проведено официално държавно първенство под шапката на Българска Федерация по Риболовни Спортове.
Първенство в което отборът ми Видракс бе безапелационен шампион, като спечели всичките четири кръга с огромна преднина.
В предвид възможността за участие на Световно първенство, което се проведе в съседната ни държава Сърбия, цялото ни първенство се въртеше около тази идея и за бъде определен национален отбор от поне два кръга се наложи първия кръг да стартира изключително рано пролет – 15-ти , 17-ти април, период, който съвпадна с размножителният период на рибите, които трябваше да ловим.
Създаде се изключително неприятна и изострена обстановка, около определяне на водоем за провеждането му, в предвид периода, нивото на водоемите, като дълго след това словестна война продължи и се видя, в какво обстановка и в какъв дух ще се работи за развитието на секцията, а с това и с определяне и подпомагане на Национален отбор!
Ще си позволя лек коментар по въпроса… Типично български манталитет и повече от обречена кауза на този етап, колкото и да ми е неприятно!
В предвид момента от годината, на който и водоем да се бе провел турнира – резултатите щяха да са плачевни. Както се и получи…
Първия кръг се проведе на яз. Жребчево, място ”под паметника”.
Две седмици подред имаше трениращи на участъка, като имаше както и много добър улов, така и капа от страна на не малко състезатели, което подсказваше, че състезанието ще е напълно непредвидимо и фактора късмет ще е от огромно значени, което всички работещи за развитието на спортния риболов се опитват да намалят максимално.
Дни преди самото състезание рибата се изтегли, към местата за мръстене и състезанието се превърна в пълен фарс…
Секторите се печелеха с по една-две риби на час, че дори и с по три-четири риби за петте часа.
За мое разочарование нямах късмет и с четири първия ден и една втория се класирах на далечното 26-то място от 32 състезатели…
Въпреки катастрофалното ми класиране и капото на един от нашите, успяхме да вкараме двама в медалите (второ и трето място за Калин и Доктора – първи стана Митко Младенов)
и дори отборно спечелихме турнира.
Така сред множество скандали и ходене по мъките дадохме заявка за мястото, към което сме се насочили.
Драма не подмина и втория кръг, който също бе пролетен.
След множество телефонни коалиции и опити за какъв ли не саботаж на отбора, който според мнозина е напипал някаква факса при риболова на бабушки и платики и до някъде заради пълноводието на водоемите през този период , за водоем за провеждането на втори кръг и определяне на национален отбор на предстоящото световно, където се очакваше риболов на дребни скимъси, бе определен небезизвестния шаранодрум Агов дол.
Така на водоем с основна риба шаран, повечето от които са с 7+ килограма бяхме събрани на сектори по-малки от 8-метра и въпросните бонуси се очакваха да решат развоя от турнира. Имаше и места, от които нямаше как да се измъкнеш.
Както и очаквахме риболова бе много еднакъв, почти всички ловяхме на една и съща дистанция, еднаква рецепта, дори еднаква стръв и единствено по-доброто боравене с въдицата, късмета да ти се хване и някой бонус разбира се, решаваха победителите в сектора.
Въпреки всичко се получи интересно състезание. Риби имаше, като заради въпросните бонуси, победителя не се знаеше до самия край на манша, пък и с това променяха развоя при определяне на националната гарнитура.
За голяма изненада на някои от зложелателите на отбора ни обрахме всичко, което можеше и поставихме прецедент в нашия спорт.
На индивидуалната стълбичка се наредихме само ние. Аз, Калин и отново Доктора, а с това се очерта сериозна интрига, кой от двама им ще открадне и републиканската титла.
Отборно вече замириса на титла, разликата ни от вторите в генералното стана осъзаема.
Третия кръг се проведе на миденото поле на яз. Огоста.
Риболова бе много интересен, защото имаше два преобладаващи вида риба (платика и каракуда), които даваха възможност за различна тактика и стратегия в зависимост от ситуацията и мястото.
Настоенията след турнира бяха много двуполюсни в предвид на множеството закачки и миди, които превърнаха риболова в истинско изпитание за такъмите, подготовката и нервите на състезателите.
До сега не бях късал над 100 куки за едно състезание, а имаше колеги, които ме надминаха с много!
Именно тези особености на релефа определяха различната дистанция на риболов на различните места и обрекоха някои изявени състезатели на сигурен провал.
Което за състезание от подобен ранг за мен е недопустимо.
Отново си взехме своето. Индивидуално двама в медалите. Този път Мариан напомни за себе си, аз го подпирах на второто място.
Отборно на Калин му излезе ангажимент и бе заменен от Косьо (рънара ни),който направи своя дебют с отлична игра и само крехките му 22 години не му позволиха и по-предно класиране, като въпреки единстеното му участие този сезон успя да се класира по-напред в генералното индивидуално класиране от състезател участвал и четирите кръга. Браво Косьо!
Отборно отново станахме първи и оставихме за последния кръг да се разходим протоколно да си вземем шампионската титла.
Така дойде ред и на финалният кръг. Той се проведе на яз. Копринка на 01-02 октомври.
Този път главоболие ни създате ниското ниво на водоема…
Така е няма угодия, перфектните условия са нещо трудно постижимо в спорта ни и за жалост в зара участва и не малко късмета, за което и риболова не е и олимпииски спорт.
Имаше определени разлики в дълбочината на секторите, които и променяха резултатите в отделните сектори. Като за капак Калин и Косьо бяха ангажирани и се наложи в последният момент да търсим състезател, който да помага за спечелването и на последния кръг.
Интригата за републиканскта титла отдавна бе приключила и дори с човек по-малко щяхме да си я вземем.
Четвърти човек ни бе Илиян Димитров – приятел, който не бе участвал от години в състезания, който освен, че не тренира, а дойде след старта на нанасяне на оборудването, поради проблем с колата и след няколко минутен иструктаж успя да ни направи първи, като се измъкнахме само с една точка на тихите стъпки от Пловдив – Олимпик.
В индивидуалното бе същата ситуация, като съотборника ми Петър Петров – Доктора, реши всичко още след първия манш и напълно заслужено стана първият Републикански Шампион индивидуално. За второто място остана лютата битка до последно между мен и Митко Младенов, като след първия ден бяхме с равни точки, но втория го прескочих с една и с това станах Вицерепубликански.
Това стана възможно и в предвид отсъствието на съотборника ни Калин Стоянов, който имаше реална възможност да е на мястото на Доктора, а с това да се наредим и тримата на триумфалната стълбичка.
Така с невероятни емоции на награждаването и шанпановата баня на победителя, който показа завидни спринтьорски качества, въпрки, че го стягат да го пращат във ветераните, завърши първото ни Републиканско първенство по риболов на фидер.
Браво Докторе – Да живее Видракс – оле, оле, оле…
Обора ни показа как с много желание, екипна игра и себеотдаване спечелихме първата републиканска титла на секция фидер…
С това обаче не свършва всичко…
Последният тутолован турнир се задаваше.
Турнир Майстор на Годината – Гребна База Пловдив 28-30-ти октомври.
За първи път той се проведе и в дисциплина фидер.
Това бе може би най-чакания и мечтан турнир за всички фидерджии – състезание на Канала, с отделни класирания за всеки ден и с награден фонд
След дълги размисли реших да участвам именно във тази дисциплина, след толкова състезания на плувка и присъствието ми на изминалото Световно по риболов на плувка, се записах направо за състезанието, въпреки, че нямах възможност да тренирам.
Подготвих оборудването и навързах повечко куки, защото не бях ловил никога до сега на фидер на това величествено за нашия спорт съоръжение.
От опита ми от годината знаех, че единствения начин за успех там е да ловиш целенасочено шараните, които бяха сравнително малко и цяла година нямаха контрол, поради постепенното им зарибяване и факта, че на фона на големия канал бяха сравнително малко.
Това покачваше фактора късмет и правеше задачата много по-тежка.
След малко помощ от Краси – Локала, вече бях решил и куката, както и схемата за старт.
Най-тежкият сектор е винаги този с крайна тапа и най-вече левият, от където рибите идват и това го прави и най-нежелан от всички състезатели, осфен разбира се първото и най-крайно…
Първия ден изтеглих номер 2, което в последствие се оказа, че е и тапа, поради неявяване на един от участниците, което автоматично ме задължаваше да си спечеля сектора.
Което и стана въпреки паралелното състезание по гребане, което започваше от нас наляво и всички каяци завиваха и спираха буквално върху петното ми на ловене, което плашеше и без това трудните риби.
С много силен риболов и двата дни се открои Веселинов, които имаше тежката съдба да разбере, как срещу силата на късмета не можеш да се бориш и въпреки всичко втория ден бе победен именно от тава силно място – тапата и с най-много уловени килограми, но с наказателна точка повече от мен остана на второ място.
След късмета ми при жребия и силното ми представяне първия ден, вече си бях направил тренировката, запознал с условията и се надявах само да се падна в средният сектор, който е без тапи, за да мога да повторя класирането ми от предния ден.
Така и стана, че и не само – жребия отреди на съм и по средата на сектора, така можех да виждам и всеки как върви в сектора, това заедно с комбинация с рънъра ми, младата надежда на Видракс Вицерепубликанският шампион в юношите Денис Ангелов и силната подкрепа на Калин Стоянов ми даде още по-голямо предимство.
Сега разбрах, какво значи израза „късмета е на страна на силните“, не бях и мечтал за подобен жребии.
Състезанието бе много оспорвано и вървяхме риба за риба, но накрая успях да си взема своето и така мечтания канал бе победен от мен най-после тази година. С това спечелих турнира, а и станах първият състезател, който печели Майстор на Годината в двете дисциплини.
Трудно начало, но добър завършек на изминалата състезателна година.
Година на много победи, но и на голяма загуба. Загуба на истински приятел, работодател и Голям Човек. Човек, който много ми помогна за израстването ми в спорта и не само. Човек, който спонсорира не само мен и отбора в който играех, но и не веднъж национални гарнитури на България. Човек с голямо Ч, като работодател, приятел и интелигентен мъж.
„Ако искаш да знаеш какво представлява истинският мъж, наблюдавай внимателно как се държи с подчинените си, а не с равните на него.“ – Сириус Блак
Благодаря ти Миро – дано ни гледаш от някъде, ти ни даде голям пример! Светла ти памет.
Така премина 2016-та година за мен.
С пожелания за здраве, повече радост и приятни емоции с любимия спорт в предстоящата 2017-та! И нека най-добрия победи….
Видракс оле…
