Риболовен куп „Калиманци“ – Македония 16.08. 2015г.
Здравейте,
бях спрял да пиша подобни репортажи, но искам да ви направя съпричастни с този турнир, на който имах късмета и щастието да участвам.
След като постнах няколко снимки от поредния турнир, от републиканското първенство с мен се свърза Goran Cuculoski приятел от Македония, с който се запознахме на Европейското първенство в Сърбия през 2013-та.
Горан ме разпита, как е преминал за мен турнира и ме покани да участвам в индивидуален международен турнир организиран от местен клуб – ZRSK „Sharan“ od Makedonska Kamenica.
И така започнахме да планираме цялото мероприятие. Оказа се, че може да участват до трима чужденци от държава и аз веднага се обадих на моя дългогодишен приятел и съотборник Мариан Маринов, а той на Тодор Симеонов.
Останах с много приятно впечатление от момчетата от националния отбор на Мекадония на въпросното Европейско и в предвид, че до сега не бях посещавал тази красива страна и нямах никаква представа за нрава и манталитета на хората там, за мен това бе много добра възможност, която от много време чаках.
Горан ме свърза с организатора на мероприятието, който бе и негов адаш , Goran Stoimenovski – основател на въпросния клуб, и всичко започна да се нарежда.
Имахме уговорена среща с него в девет часа на центъра на Македонска Каменица в събота 15.08.2015г.
Македонска Каменица е малък, китен, балкански град известен с намиращия се на близо Рудник Саса.
Той е център на община Македонска Каменица и е разположен по поречието на Каменишка река, близо до мястото, където се влива в езерото Калиманци – източната част на Република Македония в подножието на Осоговския планински масив.
http://anatoliev-fishing.info/wp-content/uploads/2015/08/20150815_183707-e1440446184671.jpg
Минахме гладко границата, като дори на българския пункт стана много весело, след като установихме, че не носим флаг и цялата митница се разтърси за резервен, който могат да ни дадат за временно ползване.
Македонците ни посрещнаха много радушно и ни се смяха на багажа и оборудването. Направихме опис и с настроение влязохме в Република Македония.
Така в смях, закачки и стратегии пристигнахме на уреченото място в уречения час, като малката подробност бе, че се оказа, че всеки си е мислил за неговото часово време, та бяхме подранили с час 😉 .
Обадихме се на организатора Горан и след няколко минути той бе при нас.
Разпознахме се веднага, предложи ни да ни заведе до хотела, който ни бяха запазили, но ние нямахме търпение да разпънем въдиците и така след около десетина минути пред нас се откри величествената гледка на единия от много ръкави на водоема, а с това и най-големия ни кошмар…
Водоема бе спаднал с над 30 метра в дълбочина и продължаваше да спада.
От клуба се бяха погрижили и с помощта на общината бяха проправили път до самия бряг на водоема, както и не малък паркинг, но поради постоянното вариране на голямо количество вода, нямало как да направят път зад всяко място за риболов и ни предстоеше, носене на целия багаж на меко казано -не малко разстояние по стръмния сипей, който завършваше до водата с дълбока тиня и кал.
Отношението им към идеята бе на невиждано от мен до сега ниво!
Няколко човека вече бях заели места и започнали да тренират.
Бях впечатлен от топлото посрещане, всички дойдоха да се запознаят с нас. Личеше им, че се радват на появата ни. Обсъдихме ситуацията, очакванията ни от риболова и докато се усетим вече ни бяха осигурили и гумени ботуши.
Другото, което ме впечатли, че бяха осигурени не малко хора, които да ни помагат с носенето при настаняването на местата.
Разпънахме, всеки бе с определена задача, с различна схема и рецепта захранка.
Захранихме и започна едно неистово чакане. Единствените риби бяха 3-5 грамови уклей и подобни слънчаци, които не се зачитаха.
Предварителната информация бе за множество кленчета и каракуди, но от тях нямаше и помен.
Риболова на къса въдица бе забранен, най-къса дължина на щеката можеше да бъде 9 метра. Красота…
С подобна схема се правеха, не повече от килограм и двеста триста грама риба за 4 часа.
Не минаха и два часа и започна да се задават буреносни облаци и започна да гърми.
Събрахме катуна и го пренесохме до колите и в момента който го натоварихме времето се оправи…
Класика. – Явно, че на домакините и природните стихии им помага.
Оказа се, че мястото на което тренирахме бе значително по-дълбоко от началото на секторите и единствената риба, която има там е уклей, но това го разбрахме едва след края на турнира, преди това мислехме, че ние нещо пропускаме.
Един от колегите не се уплаши от гръмотевиците и продължи да тренира и ние заехме позиция зад него за да погледаме поне какво се случва, така и така нямахме друг избор.
Човека ни показа всичко, което прави, такъма си, стръвта си и ни обясни всичко, което бе установил за мястото, като дори ни сподели и рецептата си, само добави, че към всичко това има и една малка тайна… 😉
Та Кире (така се казва той), хвана няколко дребни каракуди и едно бонус шаранче, около половин килограм и ни върна надеждата за добро състезание.
Качихме се по колите и тръгнахме. След няколко километрово търсене успяхме да си намерим удобно сенчесто място, където да извадим цялото оборудване за да го подготвим за новосъздалата се ситуация, след което се чухме с Горан, който междувременно ни бе регистрирал и в хотела.
Той ни настани и ни покани в ресторанта на хотела. И там се започна с прочутото Македонско гостоприемство…
Няма да изпадам в подробности, само ще вметна, че сервитьора (чичка от старата генерация) не спя да носи и налива, докато чашите и чиниите ни не останаха пълни!
Запознахме се със съдиите /съдията наш човек 😉 /, и още хора свързани със спортния риболов от местния клуб. Всичките веселяци, милеещи само за едно – риболова и лакардиите след него.
Хапнахме, видяхме се с хората и решихме да направим едночасова почивка след множеството емоции и физическо натоварване.
В момента, който поискахме сметка се ни казаха, че всичко е оправено и че ни чакат на официална вечеря в 20 часа местно време.
Така и направихме.
След кратка дрямка решихме да се разходим и да разгледаме градчето, като дори успях да си купя някой друг сувенир за спомен, че след днешната тренировка, не очаквахме да можем да победим месните майстори и да се наредим на почетната стълбичка.
Малко преди уречения час решихме да си забъркаме храната за следващия ден с идеята да е много инертна с цел да избегнем, до колкото е възможни инвазията да дребните уклеи. Тъй-като състезанието бе еднодневно и индивидуално, бяхме решили да заложим на едрата риба, която неменуемо някой щеше да лови.
Тъкмо бяхме извадили, кофи, сита, храни и всичко необходимо и пристигнаха повечето състезатели и стана голяма веселба. Всеки ти разглежда храната, казва ти какво е приготвил той и защо, пита те защо и какво правим. Голям кеф, сякаш всички бяхме един отбор, а не конкуренти. Започнаха да се вадят други храни, плувки, такъми. Настана истински празник на състезателния риболов, който не след дълго се пренесе и на масата.
Така в смях, закачки и множество хваната риба, спечелени купи, вечеряхме по дневната схема…
Не ни се ставаше и излизаше от приказката в която попаднахме, но трябваше да се събират сили за предстоящия ден, в който нямаше да се дадем никак лесно, а и след надъхващите разкази и събраната информация от момчетата, се готвехме и за добро класиране /или поне много ни се искаше 😉 /.
Така дойде и денят на самото състезание.
Станахме ранo, закусихме и си подготвихме храната, стръвта и багажа.
Тогава се появи човека, който ме покани на турнира Goran Cuculoski, с още едно момче от Националния им отбор от Европейското в Сърбия от 2013-та Toni Gogovcevski.
Оказа се, че поради голямото носене на багажа, само Тони ще участва, а Горан ще му помага.
Момчетата ни доизгладиха концепцията и заедно отидохме до водоема.
Там заварихме вече подготвен щаб на организаторите.
Беше подготвено голямо количество вода, безалкохолни напитки и голяма група хора, който да ни помагат с носенето на багажа.
Зачудих се, защо е необходимо, чак толкова много хора за помагачи и не след дълго видях потресаваща гледка.
Хора, които бяха като малки точици се моткаха до ръба на водата на неопределимо разстояние, който се оказаха съдиите, които нареждат номерата на боксовете.
Не можехме да повярваме, какво виждаме – до там би ми отнело поне 4 часа да се занеса сам….
Не след дълго обсъдихме така създалата се ситуация с организатора и ни се каза, че се налага да се изместим, защото в началото има много кал и не е комфортно да се лови там. В крайна сметка всички израха калта и с въздишка на облекчение пристъпихме към жребия.
Първи ни записаха нас, като почетни гости. И така и започна жребия.
Първо теглихме за ред на теглена, след това за място.
Имаше и много емоции около жребия, защото малките номера бяха близо до колите, а и бяха по-плитки, а с това и по добри от останалите.
Мариан и Тошко избраха поредни номера – мисля 3-4, а аз 15, което бе за ред.
В последствие Тошко изтегли 5-ти бокс / мястото, на което тренираше Кире, с каракудите от първия ден/, Мариан бе в далечния дълбок и стръмен край.
Тошето бе в играта, за Мариан се знаеше, че няма особени шансове. Така дойде и моя ред. Бръкнах в торбата и в ръката ми се озоваха две номерца. Знаех, че още не е изтеглен трети номер, който бе точно под багажа и се чудих, кой ли е от двата. Набързо си пожелах да е едното и пуснах другото номерче.
Като си показах ръката от торбата се оказа, че държа точно него.
Казах си супер, до тук добре, сега остава и да подредя рибите.
Разпънах се, подредих си всичко и си подготвих храната за тежка.
Не след дълго и последва сигнал за старт на захранването.
Вкарах 10 топки с храна и малко царевица. И три топки глина с кълцан торен. Като много внимателно гледах, къде и как дохранва Кире на предния ден и подходих много по-пестеливо, и прецизно.
От двете ми страни хората започнаха да хранят на болонези със статични плувки на 3-4 метра по-навътре от мен, като хвърляха храната от ръка, супер разсеяно и дори храната им бе доста рехава, особено на десния.
Бе голям шок за мен, но нямах какво да правя / бях си оставил нарочно мачовете в колата – знаех, че тези каракуди можех да ги ловя само на щека, при това изключително фино и прецизно, ако успея въобще/.
След старта на състезанието всички започнаха да ловят именно там, дребни уклейчета.
Аз си бях наумил друго. Проверявах сантиметър по сантиметър точките на ловене и търсех по-едри рибки.
Така премина първия час.
Изрових всяка точка, до която имах достъп със щеката и нищо. Само дребни уклейчета.
Вече ми се въртяха мисли да започна да дърпам целенасочено от тях, но знае, че със сигурност някой ги лови толкова, добре, че няма как да го стигна и задмина, колкото и добре да ги ловя, затова спрях да ловя, дохраних и хапнах приготвената ми за обяд храна.
Исках да обмисля дали да подходя отначало по друг начин, но знаех, че така рискувам да разваля до сега развитото ми петно, а все още имах надежда, че нещата може да се случат така, както ги мисля и работя за тях.
Хапнах набързо и в този момент човека от дясно закачи едно шаренче на болонезата.
Не можех да повярвам, та той направо изтичаше, като на река и не знаеше е кой момент, къде му е стръвта. Зарадвах се. Знаех, че е въпрос на време да ми сработи схемата.
Човека се бори дълго с рибата / беше с много тънко влакно и кука за уклей/, но накрая успя да я извади.
Всички му ръкопляскаха.
Тошко бе от другата му страна и спогледахме се и започнахме да къпираме и двамата и така още два часа.
През това време тапата и левия ми човек вадеха постоянно уклей и по някоя каракудка на болонезите пред мен.
Не издържах и сложих за поред път мини удължителя / на 13 метра/, закачих три бели, въпреки, че имаше много дребосък, който мигновено ти отнасяше стръвта и подадох напред. Последва директно потапяне, аз изчаках повечко, защото реших, че може да е някое кефалче, а те бяха почти, като уклеитте с надеждата да налапа по навътре и в този момент започна да ми вади ластик от щеката.
Бях с кух ластик 1.2 мм, който е изключително мек и разтеглив.
В момента, в който вече се бях зарадвал и рибата се откачи. Знаех, че нещо по линията ми не е наред, но нямах никаква представа, какво да променя, все пак на тренировката не хванахме нито една риба. Знаех Кире с каква лови, но той откачи пред мен няколко по ред, предния ден и тя не беше правилната според мен.
Вдигнах щеката нагоре, видях, че имам стръв и отново подадох. Последва повторно отнасяне, бях сигурен, че е уклей и отново изчаках, и отново ластик. Не вярвах на очите си. Разпъна ластика до край и тръгна към колегата. Помислих си, че този такъм е прекалено слаб /бях с 0,12 основно и 0,10 повод/, но рибата се обърна и тръгна на там, където я насочвах.
Така след около 5 минути игра се озова в живарника. Беше, като на колегата около половин килограм, но знаех и бях убеден, че е по-голямо.
Вече знаех, че съм в играта.
Къпирах веднага малко коноп, жито и щипка бял и подадох.
Последна ново кълване, нов шаран, който се откачи. Направо не знаех, каква кука да сложа. Помислих си, че така първи няма как да стана.
Провикнах се на Тошкo да влезе с мини удължителя и той скочи веднага, като ужилен. Преплува калта от стола до калъфа му и след секунди подаде отново такъма напред.
След това бе безпощаден – всяко подаване каракуда. Знаех, че ме бие вече, но не можех да ги вадя и остави, че ги откачах, но и бяха значително по-редки.
Знаех, че ми трябват 7-8 от тях за да съм първи или още едно шаранче.
Накрая напипах схемата и последните 8 минути извадих 6 каракуди и две кефалчета, като най-голямата от тях и едното кефалче в последната минута. Казах си, заради тези риби ще съм в купите и така и стана.
Започна меренето.
Тапата бе с 1,600 кг, аз вървях втори с 1.280, но бих колегата до мен за най-голяма риба с около 50 грама . Тошко ме прескочи с малко и стана втори, а той бе едва 5-ти бокс…
И така до края задържах третото място, като имах късмета да съм с 10 грама повече от един от Македонските състезатели, който бе ловил уклей на 9 метра щека / минималната дължина/, като бе успял да отсее по-едри от масовите.
Организаторите се бяха погрижили и да има репортаж по Националната им телевизия.
Имаше интервюта със всеки преди старта и с призьорите, с кратък разбор след турнира и награждаването. Не знаех, че празника не е завършил.
Помогнаха ни с багажите да стигнем до колите, след това всички задружно отидохме до ресторанта на хотела, където ни очакваше награждаване с любезното съдействие на общината, като дори лично кмета ни награди, а церемонията бе, като за голям спортен празник.
С кратка реч на организатора бе закрит и турнира, но упражнението с масата продължи. Хората бяха изключително гостоприемни и сърдечни. Всеки лично ни поздрави и поговори с всеки от нас. Дори много от тях излязоха от ресторанта и ни изпратиха до колите на тръгване.
Искам да подчертая, че подобно беше и отношението на хората и по магазините, в който бях и хората бяха много топли и учтиви и бяха готови да ни помогнат с всичко.
Останах с чувството, че това няма как да е така добре организирано, а просто си е до манталитет на тези хора.
Искам да благодаря на Goran Cuculoski, Goran Stoimenovski, на клуб – ZRSK „Sharan“ od Makedonska Kamenica, на община Македонска Каменица и на всички приятели от Македония за празника, на който ни поканиха и сътвориха.
Надявам се да мога да бъда един ден и аз на вашето място.