Здравейте отново!!!
Преди всичко искам да благодаря за незабравимата обстановка в която попаднах, до този момент не бях се състезавал в такава атмосфера. Точното наименование, маже би е ПРАЗНИК на Риболова.
Момчета не знаете, какво имате и ако питате мен гледайте преди всичко да запазите този дух на разбирателство и отношения по между си, а за риболова и развитието му на фона на всичко това горе на масата…
За първи път тръгнах на състезание, а попаднах сред приятели, а не в обстановка изпълнена със злоба, лъжи, лицемерия и интриги, който за съжаление са неизменни от всички наши състезания към БФРС / което е най-трагичното за така обичания спорт/…
Специални благодарности за всички организатори, дамите, който бяха, като едни пчелички около масата /особено сутрин, докато ние ловим/ и на Сашо, без който нямаше да можа да стана част от всичко това…
Както каза Доктора /чест и почитания пред старшото /,
захранката нямаше никакво значение, но пропусна да каже – направата и имаше…
Забъркахме всичко каквото имахме / Сашо може да ги изреди по-добре от мен/, но ги подредихме на три части за трите дни…
Първия ден бяхме с Джаксан 2,5, база без никакви добавки за да видим, в каква насока трябва да я до
оправим с добавките, като аз изхитрувах и я разделих така – 2 части за Сашо / така натурална/, и една част за мен, като моята забърках и още толкова глина, която сам си вадя.
Застанахме да тренираме на 21 и 22 място. Аз стартирах на дистанция 15-20 метра,като захраних масирано с около 20 кошници, а Сашо на около 30-35 без да захранва директно започна да лови….
Рибите бяха навсякъде и веднага започнаха да ни кълват.
Задачката ни за деня бе да разберем размера на масовите риби, вида на който евентуално да наблегнем / с различните добавки в храната/, дължина на повод, правилната кука и дистанцията…
20 хвърляния имах 20 фитки и не спрях да сменям куките, докато не открих, че освен куката дебелината на повода бе от огромно значение, но забележете в обратна посока… По дебелия повод явно потъваше по бавно и това им даваше време да налапат стръвта… Следващите 20 хвърляния бяха 20 риби и всичко ми се изясни, остана само да видя до кога ще стоят на петното и колко мога да ги приближа до брега….
Оказа се, че стоят, докато има храна. но се по прехранват и стават по-пипкави, ако им слагаш червеи в храната, а за 5 часа това бе въпрос на време да се случи…
Имахме половин килограм торен и бях готов да извъртам нещата за каракудките, но на кантара мерих отделно бабите, отделно тях и се оказа, че средния грамаж е абсолютно еднакъв, но те се ловят по-трудно в ритъм от бабите…
Това бе за първия ден…
В съботната тренировка пак бяхме със Сашо с две различни храни /по-точно само добавките/, аз за каракудките, той за бабите и кълването бе в полза на бабите, което ни до изглади насоката в която трябва да вървим…
Опитах се да открия възможно на бързия начин на ловене на тези риби при тези условия и се оказа, че това е възможно само ако успееш да ги вдигне по-високо, тогава конкуренцията за стръвта ставаше по-голяма от наличието на много уклеи и бабите налапваха стръвта много по сигурно, а това ми помагаше да имам значително по-малко фитки…
Остана само да видя дистанцията и рибите в десния сектор, където не бяхме тренирали….
Към 9.30 се разходих и погледах десетина мин
кой, къде, как, колко и какво хваща, като не обърнах внимание само да първите трима /дясната тапа и останалите двама/, не вярвах, че може да се паднем там и се качих да приготвя храната за състезанието….
Забърках за двама ни по две храни / по-точно една и съща база , но с различни добавки/.
Едната 50 на 50 с тежка глина, другата много по-суха с една пушеща глина, която бе не по-вече от 10 % от храната, но добавих и по един пакет храна за уклеи…
Тактиката ни бе да започне с тежката, която ни даваше тежест на хранилката за да може да стигаме дъното възможно най-бързо, а и храната абсорбираше водата много по-бързо и изпадаше за веднага, за секунди. Но тя бе много по бедна на хранителни вещества, без червеи в нея, за да си насочат вниманието най-вече към куката ни…
Кошниците за този момент бяха предвидени да са 30 гр. – сравнително големи. Основна цел голяма тежест, бързо стигане на целта и повечко мътилка при рибите. Повода около 60 см. 0.16 кука 12 611 на един боядисан бял с една пинка или при нужда парче торен…
За леката 14 гр повод 80см 0.18 и кука 14 на две пинкита…
Така се приготвих и слязох за жребия….
Оказа се, че съм тапа. Всички знаем, че тапата е предимство, но на този турнир се видя, че не е точно така, което го направи още по интересен и равностоен.
От двете страни на тапите имаше рибари, които повече пречеха от колкото самите състезатели от вътрешната страна, не мога да каза за лявата тапа, но при мен бе доста трудно..
Най- трудното място при този интензивен риболов бе и най-дълбокото, а колкото по-наляво, толкова по плитко, а и разликата не бе малка, за това трябваше да намеря начин да компесирам с нещо.
Направих го, като рискуваш много по-близо от нормалното и сложиш единствената си 70 гр кошничка.
Започнах с бързо захранване до края на периода за тежка и стартирах на един червен бял с една пинка и риболова ми тръгна добре, но много добре следях двамата от ляво, които бяха на по-далечна дистанция, а там рибите бяха малко по едри и спокойни…
Броях постоянно разликата по между ни и знае във всеки един момент, какво се случва и след половин час… атака от колегите в дясно 7-8 топки, като грейфуд, които се разбиваха при допир с водата и повече от 20 мин. ми спираше ритама…
Следях много внимателно хората, който виждам и това ме разсея малко и не обърнах голяма внимание на тези хора от дясно. След това пак си влизах в серия…
На втория час и половина, след четвъртото хранене на колегите от дясно и появилия си още един фидер, който бе със жена си на разходка и не нарочно хвърляше почти върху моя се замислих, как да ги избегна и тях, а и колегата в ляво на мен ги понатисна сериозно вече, реших, че сега ми е момента за изненадата и минах към леката храна и лекия монтаж…
Отгоре завря и не ми даваха никакъв шанс да стигна дъното…
Рибите ми бяха по-малки, но всяко хвърляне, а това е важно. Много хора се опитваха да избегнат уклейте, но това бяха бързи грамчета, а и те караха бабите да лапат по сигурно. Втория ден съм се молил да имам уклейче на куката, като засека и не усещам риба на въдицата си…
Общо взето така ми протече първия ден…
Нямаше какво повече да направя и бях доволен от работата си, като знаех, какво го чака човека на следващия ден на това място…
МНОГО ЩЕ МИ Е ИНТЕРЕСНО, КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО НА КОКИ, ВТОЯ ДЕН ТУК…
Втория състезателен ден бяхме със същата схема….
Стартирах пак на късото, защото се бях паднал близо до мястото на което тренирахме – 24 място…
Пацо, от дясно, започна да храни на 35 + метра и това много ме улесни, защото имаше от кой да видя къде са рибите.
За един час хванах три каракудки, като упорствах и развивах близко петно, но със всяка измината минута Доктора и Киро ги дърпаха здраво, а и левия полуостров, колкото пъти погледна все някой вадеше, което много ме отдалечаваше от истината….
Опитах с леката храна, но същото и малко преди края на втория час реших да мина и аз навътре….
Така и так се бях забавил реших дирекно да ги търся горе и влязох с леката кошничка и храна и не след дълго стана страшно…
Ловях много прецизно и внимавах за всяко порепване на върха, до края имам само две откачени риби /едната един уклей пред живарника, а другото не го видях, а и една бяла риба я докарах почти до кепа, но ми изплюва уклея/…
Хващах рибите само над дъното и при това много горе, ведна след докосването на кошничката ми с водата…
Това ме принуди да си забия две колчета пред върха на фидера и си закачих чантата на тях, като си поставих и капака на кофата понеже върховия водач се сливаше с фона от зад.
Така успях да виждам всяко потрепване дори във вятъра, когато се разредиха хващанията в дясно…
Наложих доста сериозно темпо до края, което ме измъкна…
За мен най-важното на турнира бе да подредиш всички детайли така, че да можеш да избегнеш всички фитки и да следиш поведението на рибата във всеки един момент и ритъм…
Получи се много поучаващо за мен състезание, бе много интересно, оспорвано и не се знаеше до кантара, кой, колко е хванал, което е и красотата на състезанието…
Атмосферата за мен извън турнира бе незабравимо преживяване, а впечатленията, които ми оставихте са не виждани от мен сега при наличието на толкова много различни хора от голяма част от страната ни….
Винаги ще давам за пример отношенията между хората на всеки турни с този… – Благодаря…
И тук е момента да се извиня, че съм развалил кефа на някой на предния турнир, на който бях рънър на Езерово, за прекаленото желание да помогна на отбора да спечели секторната победа, но това бе единствения начин да отговоря на Сашо, защо трябва да се работи преди да се ходи на състезание, но сега разбрах, че вие се събирате, не като нас да се състезавате за победа, а да обмените опит и да се позабавлявате и поотпочинете заедно…
АДМИРАЦИИ за което…
Благодаря на всички ви за прекараното време на този прекрасен водоем…
Юри Анатолиев…