На 10-ти, 11-ти и 12-ти април в град Сегет – Унгария се проведе един от най-силните частни турнири по риболов на фидер на Стария Континент.
В него заеха участие 150 състезателя от Унгария, Чехия, Словакия,Босна и Херцеговина, Сърбия, Румъния, а 14 от тях бяха от България, като един от тях – Калин Стоянов бе обявен, като състезател на Беларус :).
Основната цел на нашите бе да сверят часовниците със световния елит да подредят схемата и подхода си на работа за развиване на високо спортно майсторство.
Но това не попречи на нашите момчета да се представят добре, като след първия манш, имахме реален шанс и а призьор.
Ето и как премина турнира през погледа на Председателя на Фидер Лигата в България – Александър Дерменджиев.
1ва част – Бла Бла
Привет, прибрахме се по живо по здраво. Хапнах, даже и едно следобедно сънче му ударих.
Мога да кажа само едно – Това е изживяване което пожелавам на всеки един от нас. Прекарахме си чудесно и лично аз, а и някой други колеги си направихме изводи и видяхме и преживяхме такива неща който ще хранят съзнанието ни за риболов още поне няколко месеца. Като цяло бих казал едно, тоталният ми извод е че – Знам колко много не знам за риболова и колко много имам да уча. Това беше най хубавият ми шамар за отрезвяване който не бях получавал от години. Но ние сме като малките деца, отначало пълзим, после се учим да ходим, падаме по дупе ревем за да ни дигнат мама и татко но ставаме и продължаваме напред. После се учим да тичаме и пак падаме, и ни боли по силно, но не спираме и пак ставаме и тичаме. С риболова е същото не се ли получиш от грешките си – не продължаваш напред, само ревеш по силно и по силно.
Събрахме се сутринта на Хераково ханче в 9 пихме по кафе, ядохме хубава българска шкембе чорба и газ към Маджарско. Без никакво притеснение, затваряници на пътят задръствания и така на татака кацнахме при Гюнтер в стройна редица. Тибор не ни беше направил резервация и Кокара ми скъса нервите почна да мрънка като малко дете. Поръкомахахме си с Гюнтер и ни настани в хотелската част по 4ма човека в стая. За разлика от конюшнята там беше доста топло направо си беше жега. Пренесохме багажа и газ на канала. Погледахме разгледахме и гледаме отсреща рибари, и Кокара на майтап вика „еи го Атила бре“. Посмяхме се посмяхме се и газ от другата страна на канала да разузнаваме. Спираме до първата кола слизаме с Влади до първият унгарец, другите ни подминаха и карат наред. Голямо ръкомахаме и с този унгарец ама се разбрахме малки шаранета половинки на мед у пелети с метод фидер. По едно време гледам Веселинов, Кокара и компания идат и се хилят като изоглавени. Кокара вика – Нали ти казах за Атила, ми той беше. Светнаха ми очите като фарове не повярвах. Ама наистина той беше, дал на Веселинката да хване една риба и му асистирал с кепа. Снимали се даже, хехеее и като му казали че сме от България за състезанието, хванал хвърлил захранката във водата и казал че приключил за днеска, но Веселинов да разказва. Смях и закачки посъбрахме инфо и от други рибари даже видяхме и инспектор от тяхната ИАРА с който си поръкомахахме даже , хехее а на другият ден беше съдия и байт контрол на състезанието, голям майтап. С много хилеж се настанихме и в беседките отвънка при Гюнтер изпихме по някое друго узо, ракийка и салатка, и сладки сънища.
2ра част – Тренировката
Ставаме сутринта, поглеждаме през прозореца и скреж по колите. Коки беше така добър да направи 5 фреша за всички в стаята. Изпиваме си сокчетата, обличам термобельото, двата полара и зимното риболовно костюмче и слизам долу при колите. Кокара е набрал скорост и мрънка да ходим на дупките да не заемат местата на дупките. Отиваме рано рано в 7 и настаняваме Кокара централно на първата дупка за да се успокой малко. Тибор мина даде стръвта и в уреченият час започваме тренировката.
Стартираме с тежка но имаше такъв гаден вятър и по на пориви че тежката ми беше 2 метра в ляво 2 метра в дясно бях като руска редосеялка. И започна един риболов, чак сега разбирам защо Мими спи по бански на Богров на стола, чакане поне 8-10 минути. Слава богу изкарах едно шаране около половинка и един батко, 4 каракуди и само няколко сомета. Четвъртъчната тренировка ми мина като миг, много бързо и нищо ама абсолютно нищо не разбрах. С Влади бяхме забъркали по 12 литра захранка на човек а ни остана около 15 общо след това, просто нямаше време да я измятаме. След тази тренировка всички бяха в потрес и само догадки и догадки. Все пак нормално е това е първият риболов за годината там и си мислихме че рибата не бе минала от другата страна на островите и се държи от другата страна. Бях доста по добре от колегите който ловяха само сомчета. Кантара показа около 4 и половина и бях доволен. Вечерта докато си говорехме Краси Локала спомена че е пресял и и Турбото и Голд Прото, а ние пресяхме само Суперфида. Кокара даде идеята да я минем през финото сито така и така ни останаха 15 литра и ефекта бе поразителен. Много големи частици бяха останали. Сложихме и червени трохи стана хубава тежка но финна захранка, опитвахме се да нагодим нещата. С пловдивската група се оказа че сме наумили почти еднакви захранки, при тях работеше при нас също гледахме да дълбаем в детайли.
Вечерта се бяхме разбрали да ходим пак на дупките но ако е заето да отидем на места където е хранено предишният ден за да има някакъв смисъл. Видяхме сутринта че преди нас от хотела се измъкнаха румънците и ние веднага газ към канала. За наша най голяма изненада нямаше коли на дупките но словаците си бяха сложили кофите на номерата и бяха решили проблема със запазването на местата още от предната вечер. Настанихме се след румънците, аз бях пръв на 95 място , въобще не бяхме сигурни дали там е хранил някой предишният ден.
За разлика този ден беше топъл и приятен с почти нулев вятър. Захраних си като пич и се почна чакането. Влади ловеше добре имаше 7-8 каракуди и няколко сомета но беше минал 4.5 кила, мерихме само каракудата. Аз 2 каракуди едно шаране половинка и един шаран 2.200 кг. Изпуснах 2 шарана, единият Кокара дойде да си говори с мен и като клъвна го ударих при засичането с въдицата по тумбака и ….. Другият го засичам повеждам го и чувам Митака как ми вика че щял да ме провери. По напънах го малко и си направих ценен извод, повода издържа куката не става. Смених куката и с другата си извадих този от 2.200 без никакъв проблем. Лових на торен с бял или на хирономус 4 бр. пак с бял пак на дистанция 27 метра, захранката работеше перфектно решихме да махнем само ТТХса и това е. Кантара показа само 30 грама под резултата на Влади. Локалчето беше хванал малко над Влади. Общо взето си мислихме че това е правилната схема, захранка и така на татък …..
3та част – Състезанието ден първи
Вечерта преди състезанието си забъркахме храната този път я сяхме на сухо и ефекта бе поразителен. Страшно много коноп и едри частици имаше в тази привидно фина захранка но ги хванахме навреме. Добавихме аромат на ягода и сметана и бяхме готови. Отидохме и на откриването говори Тибор а Валтер превеждаше на английски. Спомена за всички промени за който ужким бяхме подготвени. Платихме преди това таксата. На жребият теглих втори , падна ми се 133 място. Влади тегли от последните, но беше някъде напред. Разтоварих го него на мястото му и отивам в дъното на 133 място. Спирам и гледам до мене Ванко. Захилихме се поне ще има с кой да си кажем 2 думи. Обаче гледам аз как една малка рекичка около 2 метра облизва моите шамандури и минава навътре в сектора на съседа и все по близко към брега кара. Викам си тука тапата ще ни смаже с това това течение дето им поднася рибите на тепсия. Обаче се изтарикатих и реших че ще хвърлям на ръбът на повърхностното течение по пък пак се оказа около. 27-28 метра. На старта наших набързо тежката и мятам на петното. Вятърът бе тих от дясно наляво. Тръгвам да опъвам и се изцъклих имаше брутално течение което първите няколко дена го нямаше. Просто вятърът бе сменил посоката си и духаше по дължината на водоема. Хванах няколко каракуди и 2 малки шаранчета. Изпуснах 2 шарана единият от които си беше доста хубав. Водих ги водих ги и те се откачиха. Ванко беше до мен и ми каза че много съм ги напъвам. Знаех че е така ама …. Няма какво да кажа, нямам много опит с големите риби и имам какво много да уча. Този до мен словак някакъв избродира 3 шарана в рамките на 15 минути. Хвърля опъва линията и вади. Просто минаваха и заминаваха нямаше как да се задържат на петното. Кантара показа 3.770 а на колегата словак 5.100 нещо такова. Малко се ядосах на своята некадърност, ако бях извадил големият който го докарах на 10 метра от брега щях да съм минал словака. Забравих да кажа, като видях че словакът до мен лови а аз си бъркам в носа, хванах и наших 10 кошници на петното една след друга, и на него му секнаха рибите, а аз тогава хванах онзи шаран който понапънах при ваденето и то даже го хванах още с тупването на кошницата. При подписа видях че е минал половината сектор и съм втори, но към тапата вадиха шарани здраво. Викам си някъде 5-6 става. Към тапата имаше смазващи резултати и доста от мените унгарци се бяха представили добре. Да не кажа че единият имаше 16 кила …. и така бях 7ми и доста ядосан на себе си. Викам си, утре ще гледам как ги вадят тези гадове да взема някой урок на живо поне. Минавам на там да прибера Влади и чувам че другите са зле но Локалчето е първи в сектора. Зарадвах се много. Като го видях ми каза че е работил по старата схема с храната и торен с бял и има около 7 или 8 кила не си спомням. Мими се паднал до Валтер и каза че имало много за разправяне. Извода ми беше прост – храната работи при мен Локала е с същата и при него е работило не трябва да се пипа нищо просто рибата по точно шараните са на места и това е, не сменям нищо. Сядам на другият ден и ги сцепвам.
4та част – Състезанието ден втори
Върнах се в хотела бесен на себе си. Ванката беше прав бързам и прегарям много бързо, а шанса си ме тупаше няколко пъти по рамото. Отивам на състезание където има шарани а последната година не съм хващал повече от 5-10. Само единият да си бях хванал и спокойно щях да съм няколко места по нагоре. Но Дядо Боже си знае работата, всеки греши важното е да си вземе поука от грешките си. Мислих си как утре ще ги гледам как вадят шарани и ще попивам жадно с очи.
Вечерта си приготвихме изпитаната рецепта и хапнахме в раздумки Мими обясни как Валтер бил до него и ги сцепвал с малката кошничка. Пийнахме си узо посмяхме се погледахме сърничките които щъкяха навсякъде около нас, и хайде в кревата.
Сутринта обичайните фрешчета от Кокара този път с анцуг и поларче, че миналият ден ме преби жегата. Тегля предпоследен нали сега е обратно на азбуката и ми се пада 130 викам си там играта е ясна тапите ще ни сцепят поне да си направя схемата за по добро класиране. Оставих Влади с колата и газ към 130 номер. На 128 кой да видя, Дако зарадвах се но като го подминах забелязах едно малко бяло бусче …… разпознах го – „Асистента с кепа на г-н Веселинов от стрядата“ беше номер 129. Като слезнах от колата се захилихме с Дако, Ердей Атила – Световен шампион от 2012 година беше до нас, не само унгарец но и на собствена територия. Ако той не познава това място няма кой друг. Сега си помислих, е нали си пожела да гледаш как се вадят риби – е сбъдна ти се мечтата. Мисля си че не мога да го бия не мога ама поне е завъртян кум мен и ще мога да го гледам как се подготвя какво прави все ще има какво да науча и какво да открадна.
Докато се подготвях все мятах по едно око. Бях супер спокоен, щях не само да лова риби но и да видя как настина се минава едно състезание през ръцете на един световен и то на негов терен.
Направих си 3те пръчки на дистанция 27 метра и гледам какво той прави. Подготви 2 на 31 метър на шамандурите хвана седна спокойно и 10-15 минути търси нещо с едно олово от типът на холдорадото за мерене на дълбочината. Нямах много време да го гледам но доста си помята с това олово, търсеше нещо но не можах да разбера какво. После си клипсира на 17 метър и премери на още една или две пръчки дистанцията. Това беше седнахме и зачакахме сигнала за тежката.
На сигнала аз като обезумял хвърлих 12 кошници на 27 метър. Гледах го как хвърли 5 кошници на 31 метър и 10 на 17-тият. Дако хвърли и той няколко на кошници на шамандурата и си помислих е наиграхме го този Атилката. След моята бомбандировка Атила мина на късото и само от време на време цопаше на шамандурите. След известно време Дако каза че е хванал 2 каракуди, зарадвах се викам ето дойдоха. По едно време някой хвърли тихо нещо и се чу пльос. Да де ама това беше второто пльоскане. Атилката пускаше риби в живарника и то каракуди. След малко се обръщам пак му се сгънала пръчката, загледах го как вади риба. Бавно и спокойно, без да и дава зор, когато и покаже главата мушка сухият кеп под нея и готово, хвана риба без да изпльоска дори. Егати късмета. Късмет късмет ама няколко пъти все късмет не може да е. Замислех се, кепът беше сух и лек той гледаше пътят на рибата и в момента когато се показваше над водата мушкаше лекият сух кеп под нея. Ужким бавно но много по бързо от ваденето което сме свикнали да правим ние – кепът във водата и да докараме рибата до мокрият и тежък кеп. Хехее пожелах си да видя и ми се сбъдна, бях весел че разбрах какво е направил и къде са моите грешки. Когато се уцеферих си викам аз си блея и му се радвам, а Атилката си бродира шаранчета и каракудки през 4-5 минути и то на късото, вярно малки половинки ама много.
Сетих се за Божката и за Кокара, аз и без това нямам риби поне да го прецакам и той да не лови. Или Дако или Локала щяха да намажат ако се получи. хвърлих една кошница на неговата дистанция когато той хвърли, за да се убедя просто че съм му на късото. Там бях. И като измаах 5 кошници една след друга видях как изсумтя нещо и смени въдицата за далечната дистанция. Викам си получи се. Атилката метна на шамандурите и чух как Дако каза Егати късметлията да хване шаран на пропадане. Е какво направих ужким да го прецакам пък той на пропадане ги лови. Викам си няма и да го погледна повече. при мен риби ни на късото ни на шамандурата. бъркам си в носът. Сетих се за Кокара Мариан и всички други дето казваха за малката кошница. смених с едно напръсниче и на късата веднага 2 каракуди. Не бях капоооо ….. Викам си сега да видиш ти кон боб яде ли. Да де но това беше Атила се върна на късото поцопа ми малко и това беше. Егати тъпите риби, ходът там дето им се цопа. Влезнах вътре ,вънка, някакви случайни риби, самочета сомчета и пак сомчета. Атилката хващане но вече не в ритъм и само сменяше дистанциите, просто с Дако го оставихме необезпокояван в началото да си лови на късото, а това беше грешка. По едно време отряза навсякъде, аз пт два часа без цигара и си викам ще му поискам една цигара, вярно преебах го ама хора сме човещинка е. Питах го даде ми една цигара, запалих я, хвърлих си на петното и прас едно шаране. Опитах се да го извадя по ново наученият начин и стана и то доста по лесно. Викам си ех как да му се отблагодаря за урока. Бръкнах и приготвих по една хранилка мое производство от 4те размера по една станах и му ги подадох. Той без израстно каза Тенк Ю. и си седнах да си ловя. По едно време идва Тибор нещо си говорят с Атила и чувам, Алехандер мей ай кам. Махнах му да дойде. Тибот ме попита от къде съм ги взел, че Атила много ги харесал. Захилих се вътрешно и му обясних че си ги правя сам за себе си. Тибор ме попита дали продавам и аз му казах не. Тибор се обърна и каза на Атила – Индивидуал, поглеждам Атила той дига палец и вика Вери гоод. Хехеее кефффф. Станах от платформата имах един пакет по 3 от всеки вих 12 хранилки чисто нови станах и ги дадох на Тибор да ги даде на Атила. Те отказаха но аз настоях и си направих маитап че ще ги изтъргувам за една цигара. Атилката ми даде пак и даже след това ме попита един два пъти като се завъртях и дигаше пакета с цигари но аз му отказвах. Стана ми гот.
Риболова продължи с някакви случайни сомчета и мнооого редки каракуди за мен но не и за съседа от дясно при него сомчетата липсваха. Свири сирената за последни 5 минути и си викам сега ще ми клъвне. Е клъвна ми шаран не беше много голям ама незнаех коло време ми остава. Забравих урока на Атилката и по ганьовски дадох газ на макарата. Е изпуснах го. Викам си нямах време ама съм имал поне минута минута и половина. Не се ядосах. Кокара каза миналата година че не са извънземни. Да не са извънземни но са многоо мноогооо добри, има много малки детайли който правят огромната разлика помежду нас.
5та част – Изводи: Спечелих ли или загубих
След краят на състезанието питах Дако как е, и той ми каза че има поне 10 шаранчета. Викам му, Браво бре кога ги извади. Мислите ми бяха само 2 дано Дако да е 2-3 и Локалчето да е минал напред. За Локала бях сигурен че е напред. на тренировката лови по една схема после я доразви, после я поизчисти и затвърди нямаше как да не е напред. Идват да ме мерят и гледам в листа 6 кг 5 кг 7кг баси Спирос Габор (миналогодишният шампион), един известен чех или румънец имаше, стигат до Атилката и 8.350 викам си, егати пича не го чух кога ги извади толкова. Като дигна Дако живарника ми стана гадно, знаех отговора , нямаше как да е 2ти или 3ти а исках много. Дано Локалчето да ги е сцепил.
Събрах багажа и газ към началото да взема Влади. По пътя който и да видях не бе на кеф всеки казваше че риболова не е имал нищо общо с предният ден. Стигнах до Влади и Кокара и те казаха че са се измъкнали , но не казаха че са ги разцепили? Обърках се. За течението че е фактор вече всички знаехме, просто на тренировката го нямаше четвъртък и петък бе фронтален а на състезанието страничен и бясно течение на този водоем. От БГ си говорим за това, и го изпуснахме. Не бе само това, объркаме и това как на места ги сцепват шараните а на места се борят само за каракуди и някой шаран бонус. Мамка му дебелите прасета наистина бяха на места, имаше сектори с бесни кила 10 средно тегло имаше и с по около 3-4 кила. Отделно подаването на стръв, ритъмът големината на кошницата, изпъване на влакното, течението. Ами релефа и дъното, какво ли търси Атила толкова време, праг ли, камъни ли тиня ли? Колкото повече говорехме толкова повече въпроси имахме, на някой намирахме набързо отговорите, на други ни беше яд че не сме се сетили да пробваме а вече беше късно.
Още ме глозгаше въпроса, загубихме ли или спечелихме от това състезание? Събра Влади багажа и газ към награждаването. Минахме през Локала но той каза че не се е получило. Стана ми гадно но ….. на базата бяха всички смяхме се задавахме си въпроси, разказвахме си кой какво направил с кой се снимал запознал. Гледахме списъците и се хилихме кой какво направил кой в какъв сектор бил какво видял. Погледнах отзад как Клубовете от чехи, словаци, унгарци се снимат отборно имаше и много деца сред тях и даже някой се състезаваха.
По едно време Някой каза как щяло да има състезание в Словакия с награден фонд 10 000 евро в награди. Джими тогава каза че е говорил със сърбите и са ни поканили в Ниш за състезание на канал.
Спрях се за секунда. Вече знаех отговора на въпроса който ме мъчеше. Сетих се как ни спираха сърбите да ни питат как сме, какво сме направили, как Доме ни махаше всеки път, как Деан шампиона на Сърбия ни спря да говорим, как румънците ни спираха и ние спирахме при тях, как словака дойде при мен първият ден, как вторият ден унгарците искаха да разговарят с нас, как се питахме и ровехме в детайли, как имахме хъс за още и още.
Аз спечелих не ме е яд за нищо, да нямаме човек в десетката но имаме многооооо над средата. Само като се сетя какво дадох и какво получих бих казал просто и ясно, да дадох едни 500 лева, обаче има какво да мисля, има какво да пробвам цяла година, имам какво да оправям в себе си цяла година и най важното, има за какво да тръпна и да чакам до година по същото време. Толкова много емоции, толкова много приятни мигове, толкова весели моменти, и толкова много знания и опит мога да почерпя от там че ще съм луд ако имам възможност и не отида ДО ГОДИНА ПАК!
Поздрави: Александър Дерменджиев