Трудни шарани в трудно време
-пролетен риболов
Списание Български риболовец -брой 12 -декември 2007 година.
С Милен и Жоро решихме да направим едно състезание на шаран.
За целта Милен бе избрал един платен водоем Нови Хан.
Заехме позиция рано сутрин, като се оказа че сме на най-дълбокото място -около 2 метра. Настроението беше приповдигнато, въпреки че започваше да вали силен и студен дъжд -може би това беше главната причина да разпънем толкова бързо оборудването.
Като един отбор, разбъркахте еднаква захранка която се състоеше от по 3 килограма на човек към захранката добавихме малко сладка царевица и я поделихме по равно. Захранихме на щетите и започнахме риболова.
Повече от час нямахме пипане, докато колегите от дясно нас извадиха по някое друго шаранче.
Оказа че при тях дълбочината е около 60 сантиметра – явно рибата стоеше в плиткото.
Опитах всевъзможни варианти – различни линии, с различни по грамаж плувки (от 0,5 до 2 ,5 грама), различни дълбочини, смених стръвта постоянно, вкарах с къпинг около 150 грама бял червей, но уви не и не.
Тогава реших да вляза на мача и за целта захраних с прашката на около 25-30 метра. За половин час имах няколко леки индикации и това ме наведе на мисълта че нещо по линията не е наред. Преправих такъма си и сложих 10 грама ваглер тубертини, който фиксирах с 4 съчми номер 2, като по линията сложих един дропер номер 7 веднага до вирбела и два такива по средата, дължината на повода ми бе 30 сантиметра. Направи ми впечатление, че всеки път когато хвърля топката захранка се обръщаха едри риби. Известно време нямах кълване, но рибата много добре реагиращи на звука.
На бял червей и царевица се ловяха дребни шаранчета около петя и още по-малки амурчета -гол след гол. Но едри така и нямаше.
Въпреки че Милен и Жоро още не успяха да хванат нещо, аз не спирах да дърпам дребосък, но нищо не се знаеше – една или две бързи риби от тяхна страна направо ме изхвърля от играта.
Това ме караше да се да не спирам да си играя със стръвта. В един момент изпуснах прашката си до платформата и като се наведох да взема, видях огромен дъждовен червей, който бе почти паднал във водата. Това ми подсказа, къде ми е грешката, бях убеден че рибата кълве на червен червей, защото пороят, който не спря цял ден, вкарва много от тях във водата.
Сложих го на куката и хвърлих. Веднага изстрелях една топка захранка, последва ряско потапяне на плувката и след десетина минути борба първият Шаран влезе в кепа.
Рибата беше около килограм и половина и доста ме поизпоти, защото Милен и Жоро само чакаха да навлезе в някой от техните сектори за да ме дисквалифицират. Това не стана и със следващите два, които хванах със същия червей.
През това време Жоро успя да излъже един на щеката, но Милен нямаше време и трите часа отлетяха.
Така след кратка почивка и закачки, решихме да продължим риболова само на щеки.
Едни колеги ми дадоха земни червеи. Спрях да се храня навътре и не след дълго и Милен хвана един двукилограмов на щеката -голям кеф е да извадиш такава борбена риба на латексов ластик, 0.10 повод и малка кука.
Аз продължавах да вадя гол след гол дребни амурчета, които налитаха и на кука без стръв, дори и на стръв по-голяма от тях самите. Това ме принуди да вляза пак на мача, където успях да излъжа още няколко от едрите (1,5 – 2 килограма).
Улисани в риболова се позабавихме и се оказа, че водата в рекичката (единственият път за излизане) се е покачила драстично и нямаше минаване през нея с колата.
Отивам настинка ни спаси арендаторът на водоема, който ни подслони за няколко часа във вилата си където запали печка и ни стопли, докато се оттече водата.
Това стана след около 3 часа, които минаха неусетно в рибарски приказки и легенди.
След което ни изтегли с джипа си и ни изпрати по живо, по здраво…
Приятен излет, изпълнен с емоции и голяма доза екстрим.
Юри Анатолиев – фишинг спорт 007